Преображенски манастир

На 7 км. от Велико Търново, под непристъпните отвесни скали над левия бряг на р.Янтра, в гористия пролом на Дервента се намира Преображенският манастир. Пътят за манастира се отклонява вляво от централната магистрала Велико Търново – Русе. По големина той е първи във Великотърновска област. Намира се плътно под пещерите на Бискалския венец на Беляковското плато.

Началото му се крие в далечното средновековно минало. Счита се, че е основан около 1360 г. от царица Теодора-Сара и сина й Иван Шишман. Затова манастирът е наричан още “Сарин” или “Шишманов”. Средновековният манастир се намирал на около 500 м южно от сегашния. За това свидетелстват проведените през 1952 г. сондажни проучвания. Открити са фрагменти от стенописи в стила на Търновската живописна школа, от търновската трапезна керамика, декоративни кръгли и четирилистни устиета и панички. В годините на османското иго манастирът е опожаряван няколко пъти от кърджалии и даалии, след което е изоставен и разрушен. През 1825 г. започва неговото възстановяване от известния родолюбец монаха отец Зотик. Разрешение за възстановяване на старата църква е дадено от султан Махмуд хан чрез специален ферман, издаден през 1832 г. Сградите на манастира са застроявани постепенно и затварят един правоъгълник с двор, застлан с калдаръм.

Главната църква “Преображение Господне” е започната през 1834 г. от майстор Димитър Софиялията, участник във Велчовата завера, а след обесването му е довършена от уста Кольо Фичето, който продължава строителството на комплекса. През 1837 г. той завършва югоизточното крило с малката гостна и оформя главния вход и колоната. Четири години по-късно, през 1861 г., изгражда камбанарията с часовника. Две години след това построява малката църква “Благовещение” върху подземния параклис “Св. Андрей”, строен през 1834 г. от Димитър Софиялията. След Освобождението, през 1891 г. е построен гробищният параклис “Възнесение Лазарево”. През 1984 г. отляво на главния вход е издигната висока триетажна сграда с помещения – трапезария, магерница, игуменица и библиотека.

Свлачище по склона от североизток е разрушило монашеските килии и църквата “Благовещение”преди 25 години. Понастоящем манастирът е действащ и отворен за посетители.