Архитектурно – музеен резерват “Арбанаси”

Най-ранните сведения за съществуването на Арбанаси са от края на XV – началото на XVI век. През този период то е владение на висши сановници в Османската империя.

Запазените данъчни регистри дават сведения какви занаяти са били практикувани в селището – казанджийство, шивачество, бояджийство, обущарство, чехларство, златарство и др.

Съществен фактор даващ отражение върху общия просперитет на Арбанаси е образованието и организацията на учебното дело. През XVII в. към храмовете в селището функционират килийни училища.

Изключително важна рола в живота на селището играе Църквата. От средата на XVI в. до края на XVIII в. в Арбанаси са издигнати, многократно разширявани и стинописани 7 храма: “Рождество Христово”, “Св. архангели Михаил и Гавраил”, “Св. Димитър”, “Св. Георги”, “Св. Атанасий”, “Св. Никола”, “Св. Богородица”. В Арбанаси резидират търновските митрополити. Превръщането на селището в един от големите центрове на православието го прави чест обект на посещение от йерарсите на източните патриаршии.

Бурното икономическо и културно развитие на Арбанаси е насилствено прекъснато през 1798 г., когато е нападнато и опустошено от кърджалийски дружини. След известен период от време селището постепенно се възстановява от погрома, но никога не достига предишния си блясък.