Самоводската чаршия

Самоводската чаршия се създава през 60-те 70-те години на XIX в., когато Търново започва да расте на запад от стопанския център Баждарлък. Оформят се две улици с търговски и занятчийски дюкяни, работилници и ханове. Едната от тях започва от малък площад, сега известен като Самоводски пазар. През годините на Възраждането тук са бакалската, опинчарската, ковашката, халашката и др. чаршии, хаджи Давидовият, хаджи Великовият и на Атанас Йоноолу ханове. Тук е и метохът на Хилендарския манастир. По уличката, която тръгва на запад от Самоводския пазар, наред със занятчийските работилнички се намира запазеният и днес хан на Хаджи Николи. След Освобождението тази стопанска част на Търново запазва дълго традициите на възрожденските занаятчийски чаршии. Тя става символ на занаятчийско-търговския характер на стария град.

Днес занятчийската чаршия е значим музеен обект във Велико Търново. Изграждането на комплекса, който включва Самоводския пазар и чаршията е част от програмата за развитие на Велико Търново като исторически, културен и туристически град. Комплексът се състои от реставрирани и адаптирани възрожденски или следосвобожденски къщи от втората половина или края на XIX в. с характерната за търновския стръмен терен раздвижена архитектура. Между тях е и родната къща на Емилиян Станев.

Оборудвани и действащи са няколко работилници – грънчарска, оръжейна, резбарска, работилница за кадаиф, иконописно ателие, тъкачница, шекерджийница и др. Има и множество магазини за сувенири и антикварни предмети. По този начин се показват архитектурата, стопанското минало и производственият бит на основната част от населението на Велико Търново от първите десетилетия на XX в.