Цоню Калчев – неуморимият възрожденски учител, просветител и обществен деец
Тази година се навършват 156 години от рождението на Цоню Калчев, детски писател, учител, читалищен деец, участник в Балканската и Междусъюзническата войни. В Държавен архив – Ввлико Търново се съхраняват документи, които дават възможност за запознаване с важни моменти от живота и дейността на писателя. Комплектувани са като частично постъпление, предадени от сина му Георги Ц. Калчев и дъщеря му Райна Ц. Калчева.
Цоню Калчев Папазов е роден на 13 август 1870 г. в с. Джулюница, Великотърновско в бедно семейство на градинари. Завършва първи клас в родното си село и през 1884/1885 учебна година постъпва във втори клас в Горна Оряховица. Завършва четвърти клас в Горнооряховското класно училище, но поради липса на средства за продължаване на образованието си, напуска училището и се връща на село. През 1888 г. постъпва като писар в общината, където остава на служба две години. От септ. 1890 г. е назначен за учител в с. Джулюница. След две години заминава за Казанлък, където постъпва в Педагогическото училище, но е изключен за разпространение на социалистически идеи, след което учи в новооткритото Педагогическо училище във Велико Търново. След три годишното си следване се завръща в родното си село през 1895 г. и е назначен като учител. На 17 дек. 1896 г. се венчава за Иванка Иванова, бивша негова ученичка, с която имат десет деца. През 1896 г. е назначен за главен учител. Организатор на първата литературна (книжовна) вечеринка в с. Джулюница, като целта е демонстрация на знания на неговите ученици. Програмата е написана саморъчно от учителя.
През 1926 г. Калчев се оттегля от учителската дейност, поради заболяване. Парализата прогресира, като последните 16 години от живота си е прикован към легло. Обичан от своите ученици, той е посещаван редовно от тях. През октомври 1941 г. в дома му избухва пожар. Един от неговите синове успява да го пренесе в пристройката на двора. Изгаря къщата, унищожена е цялата библиотека и архив на писателя. В същата тази пристройка, няколко месеца по-късно на 18 февр. 1942 г., в разгара на Втората световна война, умира.
Обществената дейност на Калчев е от голямо значение за с. Джулюница. На 3 юни 1894 г. Цоню Калчев, заедно с местни дейци основават читалище „Пробуждане“ в с. Джулюница. Открива вечерно училище за мъже и неделно за жени, урежда за първи път утра и вечеринки, театрални представления за деца и възрастни, подпомага интелигентните селски младежи, основава в селото черковен хор от ученици и младежи, организира ученически екскурзии, един от първите основатели на Кесаревското околийско учителско дружество през 1896 г., от основателите е на потребително дружество „Сполука“. Възобновява в селото забравените старинни обичаи „Коледуване“ и „Лазаруване“.
Цоню Калчев подема идеята за отбелязване деня на смъртта на Васил Левски в сп. „Българска сбирка“ кн. 1, год. V-1898 г.: „за отпразнуването една двадесет и пет годишнина от смъртта на самоотвержений борец за народната ни свобода и независимост Васил Левский…“, като това „напомняне“ намира широк отзвук в обществеността. В следваща книжка на сп. „Българска сбирка“ пише: „В София и на много места в България вече е взета инициативата да се отпразнува този ден…“
Литературното наследство оставено ни от писателя и поета Калчев е богато и разнообразно. Той е сред първите автори, които утвърждават селския бит и ценности в българската детска литература. Известен е като водещ учител-педагог, автор е на учебници и учебни помагала. Води активна кореспонденция с други детски писатели, с издатели, учители. От 1893 г., сътрудничи на детски вестници и списания със стихотворения, разкази, приказки, басни, гатанки. Такива са списанията „Младина“, „Звездица“, „Детска радост“, „Светулка“, „Картинна галерия за деца и юноши“, „Детска почивка“, „Китка“, „Градинка“, „Кокиче“, „Ученически другар“, „Селска разговорка“, „Селска пробуда“, „Другарка“, „Веселушка“, „Пролет“, „Теменужка“ и др. Две години след публикуване на „Напомнянето“, той започва да издава Народно календарче „Бай Ганю Балкански“ (1900-1923). Издава го в продължение на 24 години, като на лицевата страна стои образа на Васил Левски. Творчеството му е събрано в книгите: „Селска училищна песнопойка“ (1895); „Детски приятел“ (1898); „Радост и полза“(1898); „Песни и картинки“(стихотворения, 1902); „Лятна разходка“ (1902); „Зимни вечери“ (1903); „Българска звезда“ (1905); „Весело другарче“ (1906); „Росни капчици“ (1907); „Покрай баба на колело“ (1908); „Весела разговорка“ (1908); „Златни зрънца“(1910); „Честити дни“(1910); „Чуден свят“ (1910); „Добра почивка“ (1911); „Софроний Епископ Врачански“. (1921); „Хариет Бичър Стоу“ (1921); „Духовна утеха“ (1925); „Пълен сборник на детски утра и вечеринки“ (1927); „На Нова година“(1900); „Детска библиотека“(1906) и др.
След смъртта на писателя излизат от печат сборниците „Сладкопойна чучулига“ (1968); „Прозорче към миналото“ (1970); „Бащин дом“ (1973).
Най-популярните му стихотворения се превръщат в песни, по музика на Панайот Пипков, Маестро Георги Атанасов, Ем. Манолов и др. Едни от най-емблематичните му творби са: „Сладкопойна чучулига“ , „Пей ми, славею чудесни“(„Царят на певците“), „Капят горските листенца“, „Бащин дом“ и др. Националният конкурс за детска песен не случайно носи името „Сладкопойна чучулига“.
Интересен факт е дружбата между Цоню Калчев и патриарха на българската литература Иван Вазов. Вазов цени писателската и книжовната му дейност и неведнъж го кани да се премести в София. Когато през 1920 г. се празнува 50 години творчески юбилей на Вазов и 70 години от рождението му, този празник е отбелязан и с. Джулюница по инициатива на писателя. След смъртта на Вазов през 1921 г., Ц. Калчев написва статия озаглавена „Пред пресния гроб на Вазов“, с която се сбогува с него. Тя е отпечатана в кн. 9-12/1921 г. на сп. „Илюстрация Светлина“.
За големия си обществен и творчески труд, през 1920 г. Цоню Калчев е награден с орден „За гражданска заслуга“ и орден „Св. Александър“. На 9 юни 1921 г. се чества 30-годишния му творчески юбилей, като се организират чествания и на 100, 105 и 110 годишнината от рождението на писателя. При отбелязване на 110-тата годишнина, е поставена паметна плоча на родната му къща (възстановена след пожара), на която пише: „Тук се роди, твори и живя поетът и учителят Цони Калчев“. В по-късните години на центъра на селото е открит и бюст паметник на твореца. През 2012 година Цоню Калчев е обявен посмъртно за почетен гражданин на град Лясковец.
Днес родната къща на знаменития писател и поет Ц. Калчев тъне в разруха. Само паметната плоча напомня, че е била негов дом.
Камелия Ганева – мл. експерт
ДА – Велико Търново








