Цоню Калчев – неуморимият възрожденски учител, просветител и обществен деец

четвъртък, 13 авг., 2026, 07:15ч.

Тази година се навършват 156 години от рождението на Цоню Калчев, детски писател, учител, читалищен деец, участник в Балканската и Междусъюзническата войни. В Държавен архив – Ввлико Търново се съхраняват документи, които дават възможност за запознаване с важни моменти от живота и дейността на писателя. Комплектувани са като частично постъпление, предадени от сина му Георги Ц. Калчев и дъщеря му Райна Ц. Калчева.

Цоню Калчев Папазов е роден на 13 август 1870 г. в с. Джулюница, Великотърновско в бедно семейство на градинари. Завършва първи клас в родното си село и през 1884/1885 учебна година постъпва във втори клас в Горна Оряховица. Завършва четвърти клас в Горнооряховското класно училище, но поради липса на средства за продължаване на образованието си, напуска училището и се връща на село. През 1888 г. постъпва като писар в общината, където остава на служба две години. От септ. 1890 г. е назначен за учител в с. Джулюница. След две години заминава за Казанлък, където постъпва в Педагогическото училище, но е изключен за разпространение на социалистически идеи, след което учи в новооткритото Педагогическо училище във Велико Търново. След три годишното си следване се завръща в родното си село през 1895 г. и е назначен като учител. На 17 дек. 1896 г. се венчава за Иванка Иванова, бивша негова ученичка, с която имат десет деца. През 1896 г. е назначен за главен учител. Организатор на първата литературна (книжовна) вечеринка в с. Джулюница, като целта е демонстрация на знания на неговите ученици. Програмата е написана саморъчно от учителя.

Семейна снимка на Ц. Калчев
12 авг. 1898 г.

През 1926 г. Калчев се оттегля от учителската дейност, поради заболяване. Парализата прогресира, като последните 16 години от живота си е прикован към легло. Обичан от своите ученици, той е посещаван редовно от тях. През октомври 1941 г. в дома му избухва пожар. Един от неговите синове успява да го пренесе в пристройката на двора. Изгаря къщата, унищожена е цялата библиотека и архив на писателя. В същата тази пристройка, няколко месеца по-късно на 18 февр. 1942 г., в разгара на Втората световна война, умира.

Обществената дейност на Калчев е от голямо значение за с. Джулюница. На 3 юни 1894 г. Цоню Калчев, заедно с местни дейци основават читалище „Пробуждане“ в с. Джулюница. Открива вечерно училище за мъже и неделно за жени, урежда за първи път утра и вечеринки, театрални представления за деца и възрастни, подпомага интелигентните селски младежи, основава в селото черковен хор от ученици и младежи, организира ученически екскурзии, един от първите основатели на Кесаревското околийско учителско дружество през 1896 г., от основателите е на потребително дружество „Сполука“. Възобновява в селото забравените старинни обичаи „Коледуване“ и „Лазаруване“.

Ц. Калчев със семейството си (1911 г.)

Цоню Калчев подема идеята за отбелязване деня на смъртта на Васил Левски в сп. „Българска сбирка“ кн. 1, год. V-1898 г.: „за отпразнуването една двадесет и пет годишнина от смъртта на самоотвержений борец за народната ни свобода и независимост Васил Левский…“, като това „напомняне“ намира широк отзвук в обществеността. В следваща книжка на сп. „Българска сбирка“ пише: „В София и на много места в България вече е взета инициативата да се отпразнува този ден…“

Литературното наследство оставено ни от писателя и поета Калчев е богато и разнообразно. Той е сред първите автори, които утвърждават селския бит и ценности в българската детска литература. Известен е като водещ учител-педагог, автор е на учебници и учебни помагала. Води активна кореспонденция с други детски писатели, с издатели, учители. От 1893 г., сътрудничи на детски вестници и списания със стихотворения, разкази, приказки, басни, гатанки. Такива са списанията „Младина“, „Звездица“, „Детска радост“, „Светулка“, „Картинна галерия за деца и юноши“, „Детска почивка“, „Китка“, „Градинка“, „Кокиче“, „Ученически другар“, „Селска разговорка“, „Селска пробуда“, „Другарка“, „Веселушка“, „Пролет“, „Теменужка“ и др. Две години след публикуване на „Напомнянето“, той започва да издава Народно календарче „Бай Ганю Балкански“ (1900-1923). Издава го в продължение на 24 години, като на лицевата страна стои образа на Васил Левски. Творчеството му е събрано в книгите: „Селска училищна песнопойка“ (1895); „Детски приятел“ (1898); „Радост и полза“(1898); „Песни и картинки“(стихотворения, 1902); „Лятна разходка“ (1902); „Зимни вечери“ (1903); „Българска звезда“ (1905); „Весело другарче“ (1906); „Росни капчици“ (1907); „Покрай баба на колело“ (1908); „Весела разговорка“ (1908); „Златни зрънца“(1910); „Честити дни“(1910); „Чуден свят“ (1910); „Добра почивка“ (1911); „Софроний Епископ Врачански“. (1921); „Хариет Бичър Стоу“ (1921); „Духовна утеха“ (1925); „Пълен сборник на детски утра и вечеринки“ (1927); „На Нова година“(1900); „Детска библиотека“(1906) и др.

Ц. Калчев през Балканската война
12 май 1913 г. с. Черкезово

След смъртта на писателя излизат от печат сборниците „Сладкопойна чучулига“ (1968); „Прозорче към миналото“ (1970); „Бащин дом“ (1973).

Най-популярните му стихотворения се превръщат в песни, по музика на Панайот Пипков, Маестро Георги Атанасов, Ем. Манолов и др. Едни от най-емблематичните му творби са: „Сладкопойна чучулига“ , „Пей ми, славею чудесни“(„Царят на певците“), „Капят горските листенца“, „Бащин дом“ и др. Националният конкурс за детска песен не случайно носи името „Сладкопойна чучулига“.

Интересен факт е дружбата между Цоню Калчев и патриарха на българската литература Иван Вазов. Вазов цени писателската и книжовната му дейност и неведнъж го кани да се премести в София. Когато през 1920 г. се празнува 50 години творчески юбилей на Вазов и 70 години от рождението му, този празник е отбелязан и с. Джулюница по инициатива на писателя. След смъртта на Вазов през 1921 г., Ц. Калчев написва статия озаглавена „Пред пресния гроб на Вазов“, с която се сбогува с него. Тя е отпечатана в кн. 9-12/1921 г. на сп. „Илюстрация Светлина“.

За големия си обществен и творчески труд, през 1920 г. Цоню Калчев е награден с орден „За гражданска заслуга“ и орден „Св. Александър“. На 9 юни 1921 г. се чества 30-годишния му творчески юбилей, като се организират чествания и на 100, 105 и 110 годишнината от рождението на писателя. При отбелязване на 110-тата годишнина, е поставена паметна плоча на родната му къща (възстановена след пожара), на която пише: „Тук се роди, твори и живя поетът и учителят Цони Калчев“. В по-късните години на центъра на селото е открит и бюст паметник на твореца. През 2012 година Цоню Калчев е обявен посмъртно за почетен гражданин на град Лясковец.

Днес родната къща на знаменития писател и поет Ц. Калчев тъне в разруха. Само паметната плоча напомня, че е била негов дом.

Камелия Ганева – мл. експерт
ДА – Велико Търново