Звездата от „Под прикритие“ Ивайло Захариев ще играе на великотърновска сцена

Звездата от популярния български сериал “Под прикритие” Ивайло Захариев започна репетиции на търновска сцена. Той е поканен за най-новото заглавие на МДТ “Константин Кисимов” – “Железният светилник”. Премиерата, под режисурата на Димитър Шарков, ще бъде през април. Ивайло Захариев ще се въплъти в образа на Лазар Глаушев. Главната роля на Султана ще изпълнява Цанка Цанева, а Силвия Шекилова ще влезе в образа на Катерина.

Ивайло Захариев е роден на 4 октомври 1984 г. в София. Завършва НАТФИЗ актьорско майсторство в класа на проф. д-р Атанас Атанасов (агент Колев от “Стъклен дом”). От тогава е на свободна практика и участва както в класически постановки, така и в танцово-драматургични представления “phisical teatre”. В “Под прикритие” той играе ролята на агент, внедрен в групировката на най-опасния мафиот в България. С дебюта си на телевизионния екран само за няколко месеца Ивайло Захариев се превърна в едно от обичаните лица от България, но това не е неговата първа изява в киното. През 2010-а участва във филма “Номер едно” на режисьора Атанас Христосков, който разглежда теми за ученическото насилие на фона на силен български хип-хоп. Продукцията спечели голямата награда на фестивала “Златна роза” миналата година. Предстои премиера на филма “Пистолет, куфар и три смърдящи варела” на режисьора Георги Костов, където Ивайло е в ролята на Антон – Красивият.

Актьорът казва, че се е молил за успеха си на Господ, но не в името на славата. Той често споменава вярата и каузите, защото е посветил живота си на това да помага на другите. Откликващ, спокоен и неочаквано скромен за актьор, Ивайло е последовател на протестантската църква и не се притеснява да говори за Пътя и Истината. Отдадеността му на Бог го подтиква да помага на хора в неравностойно положение. Участва в трупа на актьори с увреден слух в частния театър “Мим арт” и убеждава наркозависими младежи да се откажат от дрогата. Твърди, че приема това като лична кауза и се чувства истински щастлив в тяхната среда.

– Ивайло, защо прие да играеш в търновския театър?

– Хареса ми предложението на Димитър Шарков за постановката “Железният светилник”. Той успя да ме убеди с интересния си поглед към драматизацията. Прочетох текста и определено се запалих. Не виждам нещо притеснително да дойда да играя във Велико Търново, а сега се убедих, че това е добре поддържан театър, който има потенциала да реализира идеите на режисьора и да направи един чудесен спектакъл. Сега сме в процес на опознаване с колегите. Те са много сплотена трупа. Гледах едно тяхно представление и ми хареса как се подкрепят. Бяха на непозната сцена и имаха трудности, но се опитваха да си помогнат. Радвам се, че съм сред такива хора, на които ще мога да разчитам в професионално отношение и след това да им покажа, че те също могат да разчитат на мен. Чувствам се добре приет от колектива на театъра и се надявам на колегите също да им бъде приятно да работят с мен.

– Как подхождаш към “Железният светилник”, заглавие добре познато на българската публика?

– Сюжетът на книгата много се различава от постановката, която искаме да построим. В драматизацията на Димитър Шарков има една душевност, която той е извадил на преден план. Това съществува в текста, но преди никой не е акцентирал върху него. И това не важи само за моя герой, а за цялата причинно-следствена връзка в сюжета.

– Какъв ще бъде твоят Лазар Глаушев?

– Много бих искал по някакъв начин да свържа Лазар от времето на турското робство с днешния човек, който се бори срещу всяка неправда. Той е готов да даде живота си за идеята. В името на святото дело моят герой загърбва дори любовта на живота си. Той е доста дразнеща личност в обществото на Преспа, където се развива действието. Харесва ми, че в театъра трагичността на човешката душа се разкриват по много по-различен начин, отколкото в киното, а там и похватите са други. Сега заедно с режисьора търсим най-добрия начин за представяне на моя Лазар, за да покажем истински човешката му страна и неговата голяма болка.

– Ти вече имаш по-голям опит в киното, отколкото в театъра. Направил ли си своя избор в коя област искаш да се развиваш?

– Твърдо съм решил да се опитвам да участвам в качествени продукции, независимо дали са в киното, или в театъра. Това е една от причините да дойда и във Велико Търново. Имал съм и други предложения, но някак си не мога да избера между киното и театъра. Предимството на киното е, че нещата се случват веднъж, репетира се набързо и се използва интуицията на актьора – на момента да дадеш енергията, която искат от теб. На репетициите в театъра се търси точно построяване на образа, който трябва да съхраниш за целия репетиционен процес. После за час и половина в представлението трябва да го покажеш. В театъра ми харесва, че човек може да се впусне, да дълбае и да търси още и още за образа, така че да го обогатява все повече.

– Как си почиваш от снимките на “Под прикритие”?

– С репетиции във Велико Търново. Паралелно с това се старая да поддържам форма за сериала. Предстои премиера и на един нов филм, който бях заснел преди две години, а сега вече е готов. Казва се “Пистолет, куфар и три смърдящи варела” на режисьора Георги Костов. Така че през април ще имам две премиери – в киното и в театъра.

– Вътрешното ти излъчване е в контраст с ролята в сериала. Все пак има ли нещо между Мартин от “Под прикритие” и Ивайло в живота?

– Има, трапчинката на лицето (смее се). В реални житейска ситуация човек реагира различно. Понеже в живота не се намирам в ситуацията на Мартин, няма как да преживявам тези неща. Но всичко зависи от това как биха ме възприели в евентуалната групировка и как би ме представил човекът, чрез когото влизам в нея.

– А как попадна в сериала?

– Обадиха ми се за кастинг. Продуцентите бяха гледали филма “Номер едно” преди премиерата – вътрешно, защото е продукция на БНТ. Извикаха ме, имаше два или три кръга. На единия от тях дори беше Захари Бахаров. Той беше избран вече, но за да можем да си паснем двамата, бяха извикали и него. После разбрах, че кастингът е бил много дълъг и са били леко отчаяни, че не могат да намерят човек, но като са гледали филма, са се зарадвали.

– До каква степен сюжетът на сериала е заимстван от действителни истории от подземния свят у нас?

– Доколкото Слави Ангелов (бeл.ред. разследващият журналист и консултант на сценаристите на сериала) ми е разказвал, голяма част от начина на вършене на нещата – на обирите, и взаимоотношенията, са взети точно от българската действителност. Всъщност всичко се гради и на разкази на други хора, които са навътре в тези неща, но чисто образите и характерите са си измислени.

– А за героя ти Мартин имаш ли първообраз?

– Не, той е сътворен от мен и от режисьорите. В първите серии работихме предимно с Димитър Митовски и Виктор Божинов, докато се избере на къде да тръгнат нещата. С тях изграждахме образа, а периодът на търсенето беше много интересен.

– Тежко ли е на снимачната площадка?

– Работим по 12 часа на ден в дъжд и студ. Радвам се, че големите имена ме приемат, макар да съм толкова млад. Усещам тяхната подкрепа и в момента, в който съм нерешителен или нещо не се получава, се обръщат с много търпение към мен.

– “Под прикритие”, особено вторият сезон, беше наситен с много екшън сцени. Ти участваш в повечето от тях, използваш ли каскадьор за по-опасните?

– В първия епизод ползвах каскадьор за някои мои сцени, но след това продуцентите видяха, че мога да се справя и сам. Преди това не ме познаваха, не знаеха какви са ми възможностите и затова бяха осигурили. След това за всяка сцена имаше осигурен каскадьор за всеки случай, но аз успях да си изпълня сам нещата. Дали ще е скачане от етаж, или бой…

– Екстремна личност ли си в реалния живот?

– Аз от малък съм тренирал бойни изкуства – таекуон-до, а и други. Винаги съм искал да изпробвам силата си – докъде ще стигна. Това вече е част от характера ми.

– Вярваше ли, че с една роля можеш да станеш звезда в България?

– Аз не се чувствам звезда. Хората го казват, но аз не се възприемам по този начин. А иначе всеки човек, каквото и да работи, се радва да бъде оценен. По същия начин и аз винаги съм искал работата ми да бъде харесана. А това, че съм станал популярен, го усещам, когато ме спират по улиците за автограф. Търсят ме и във Фейсбук. Нямам много време за компютъра, но видях, че имам 1000 предложения за приятелство, които чисто физически не мога да приема. Надявам се да не съм разочаровал някого, защото за мен Фейсбук е наистина интересно място, но не е животът ми, а някой може да се обиди на това, че не успявам да му отговоря.

– Как си обясняваш този голям интерес към сериала?

– С неговата достоверност, с това, че показва истинския живот в България, но по красив начин, на световно ниво. Това наистина е големият плюс, че продуцентската къща “Сиа и камера” и БНТ са се постарали да държат това високо кино ниво. От студио “Екран”, които продуцират сериала, също имат високи изисквания и благодарение на тях се получи така, че вторият сезон на “Под прикритие” е много по-силен от първия, а това с много филми не се получава. Много често първият сезон е добър, а вторият горе-долу. Това, че при нас вторият сезон се получи на много по-високо ниво, доказва, че когато човек държи на стандарта и иска още, и още, се постигат по-добри резултати.

– А ти какво научи за себе си благодарение на участието си в този сериал?

– Разбрах, че съм много силен и издръжлив. Понеже има снимачни дни, в които, ако човек не е подготвен физически, може да рухне, си беше голямо приключение. Снимките на двата сезона за мен бяха едно голямо приключение, което се радвам, че преминах. Човек научава много и за своята душевност, което не може да бъде изказано с думи. Но най-хубавото е, че имах възможност да участвам в такава продукция с наистина знаменити български актьори. Това си е истинска школа.

– Кога разбра, че искаш да станеш артист?

– Още като малък семейството и най-вече майка ми ме водеха на театър и на опера. С братовчедка ми правехме някакви сценки. Учил съм пиано и солфеж, но ми остана желанието да бъда на сцена. Затова в 8 клас влязох в училище, в което имаше театрален профил. Това някак си определи по-нататъшния ми път, а влизането в НАТФИЗ и успешното му завършване го затвърдиха.

– Ти си любимец на младото поколение. Какъв пример искаш да им дадеш?

– Виждайки от екрана т.нар. лесен живот, който в действителност е доста коварен, искам зрителите да разберат каква е мисията на моя герой. Даже Куката имаше такава реплика “Днес те почитат, утре те погребват”. Там не знаеш до кога ще си навърха и кога ще те застрелят като куче. Ще ми се в сериала хората да видят борбата на полицията, а и на Мартин с това зло. Аз самият съм се сблъсквал с доста интересни случки, от които се убеждавам, че животът извън закона е много груб и не прощава грешки.

– Какво правиш в свободното си време?

– Почивам си със спорт. Ще ми се около репетициите в Търново също да намеря място, където да спортувам. Слушам рок и джаз музика, а покрай приятелката ми се запалих и по Адел. Част съм от една християнска протестантска организация – “Прелом”. Част от нашето служение в обществото е да помагаме на бивши и настоящи наркомани. Събираме се всяка сряда в една зала в София и говорим за Бог, за вярата, за надеждата, която имаме и за това как човек наистина може да поправи живота си. Опитваме се да създадем на тези хора семейна атмосфера, в която да се отпуснат и да могат да преодолеят своя проблем. Вярвам, че всеки един тях има своите таланти, които може да изрази, но наркотикът ги е ограбил.

– Какво те накара да започнеш да помагаш на наркозависими?

– Като видях промяната на трима мои приятели – през какво са минали като наркомани и после именно как благодарение на грижата към тях са успели да станат достойни личности със здраво семейство и вече сами готови да помагат на други в подобна ситуация. Техните съдби ме вдъхновиха и така вече около три години всяка седмица съм с хора, които се нуждаят не от друго, а от приятел.

Източник: „Янтра ДНЕС“, Златина ДИМИТРОВА