Зам.-председателят на НС Иван Иванов заведе депутати на работно посещение в Швеция

България се справя много добре като външна граница на Шенген и по отношение на бежанската криза. Такава оценка е получила страната ни от парламента на Швеция, съобщи зам.-председателят на Народното събрание и депутат от Реформаторския блок Иван Иванов. Той бе начело на парламентарна делегация, която се завърна от тридневно официално посещение в скандинавската държава.

Българските парламентаристи са имали среща със зам.-председателя на Риксдага Тобиас Билстрьом (на снимката вляво), както и с председателите на комисиите по социална политика, вътрешен ред и правни въпроси и отбрана. Освен това нашата делегация е направили работно посещение в бежански лагер, който се намира на 80 км от столицата Стокхолм. Коментирани са още темите за противодействие на корупцията, социалната политика и модернизацията на нашата армия, но основният акцент е бил върху емигрантската вълна към Европа, съобщи Иван Иванов и допълни, че целта на посещението е да се развие междупарламентарното сътрудничество, интензифицирането на политическите контакти между двете държави, както и обмен на добри управленски практики.

“Швеция, заедно с Германия, са най-привлекателните европейски държави за бежанците. Само за миналата година в Швеция са приети 150 000 бежанци от Сирия, Иран, Ирак и Афганистан, а 30 % от тях са в детска и младежка възраст и обикновено непридружени от възрастен. Преди три месеца тяхната държава е въвела вътрешен граничен контрол и в момента системата е в процес на усъвършенстване, защото и там има проблеми от гледна точка на големия брой желаещи да влязат в Скандинавската държава”, разказа зам. председателят на парламента Иван Иванов. По думите му шведските държавници са оценили високо фактът, че страната ни се справя с проблема, а българската делегация е подкрепила желанието на Швеция за въвеждане на квотния принцип.

“Шведите прилагат европейския квотен принцип и на национално вътрешно ниво, като критерият за разпределение на бежанците по общини е стандарта на живот, ниво на трудова заетост и приетите до сега бежанци, защото държавата има традиция по отношение на емигрантите, които са пристигали там на няколко големи вълни от Втората световна война насам. През 70-те години е имало емигрантска вълна от Чили, когато са приети около 40 000 души, после през 90-те години в страната пристигат близо 70 000 човека, в следствие на Югославската криза. Ако България вижда проблем в бежанците, то Швеция вижда възможност в тях да реши проблема с обезлюдяването и застаряването на населението си. Затова там инвестират в обучението и квалифицирането на бежанците, които биват учени да спазват местните закони и са прогонени от техните държави от войните”, обясни още депутатът от Реформаторския блок. По думите му в Швеция, докато тече процеса на регистрация и оценка статута на бежанците, което обикновено отнема до 6 месеца, доброволчески неправителствени организации обучават тези хора на език и различи умения с идеята, че ранното инвестиране в тях ще се възвърне след като емигрантите придобият шведско гражданство. Преди три месеца около 1 000 чужденци след 5 годишно пребиваване в държавата са получили такъв статут, обясни още Иван Иванов и подчерта, че това е много по-ефективна политика, отколкото хората да се връщат обратно, или да се позволи да станат асоциални.

Специално бежанският лагер, който нашата делегация е посетила, преди време е бил лагер за младежи със здравословни проблеми. В момента капацитетът му е почти на сто процента запълнен и там живеят 195 души. Помещенията са отлично обзаведени, а бежанците разполагат с просторна столова, която в следобедните часове се ползва и за учебна зала. Преподават им доброволци учители от околността, които дори отделно работят с жените по отношение на права, законодателство и други социални теми. “Шведските ни домакини останаха доста учудени, че у нас има обезлюдени цели села и пусти къщи, които биха могли да се предоставят на такива хора. С подходяща интеграционна политика, така могат отчасти да се решат проблемите на трудовия пазар и демографията”, посочи зам.-председателят на парламента. По отношение на съдебната реформа Иван Иванов ги е уверил, че макар и бавно, се работи в тази посока, а шведите са посочили, че това е важно условия пред бъдещи чуждестранни инвеститори. Домакините са проявили подчертан интерес към одобрения проект за модернизация на армията и закупуване на нов изтребител. В Швеция се произвеждат самолети “Грипен” , а българска експертна група към Министерството на отбраната е оценила този самолет, като един от трите, отговарящи на изискванията за модернизиране на военния арсенал.

Българските парламентаристи са предали покана от Цецка Цачева за официално посещение у нас ръководството на шведския парламент, в лицето на неговия председател и зам. председател. “Швеция не е член на НАТО и от повече от 200 години не е водила военни действия. Тя не сключва военни съюзи, но си сътрудничи индивидуално като сключва двустранни споразумения. Държавата има практика да закрива посолствата си в страни като нашата, за които няма потенциална опасност от военни конфликти”, каза още зам.-председателят на Народното събрание Иван Иванов. Той подчерта, че след посещението шведите са поели ангажимент да създадат парламентарните групи за приятелство с България, което не е устойчива практика при тях, но целта за развитие на още по-интензивни политически отношения с България ги е мотивирала да положат усилия за това.