Забравени културно-исторически обекти оживяха с помощта на дигиталните технологии

Виртуалната реалност и атрактивни демонстрации превзеха днес Изложбени зали „Рафаел Михайлов” във Велико Търново, където беше открит първи етап от проекта „Творчески пространства”. Негова инициатор и автор е арх. Ивелин Ненов от Сдружение „Стари столици”, а в разработката участват експерти, студенти, преподаватели и институции от творчески, художествени и технически специалности от Сдружение „Стари столици”, Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“, Русенски университет „Ангел Кънчев” и Университет по архитектура, строителство и геодезия – гр. София.

Този проект е насочен към младите хора, а нашата цел като висши училища е да им даваме поле за изява, каза на откриването на форума заместник-ректорът на ВТУ проф. д-р Димитър Димитров. Той подчерта, че подобни проекти, които обединяват усилията на няколко университета, са показателни за това, че висшите учебни заведения могат да работят в екип и да си помагат .

Най-важната роля на новите технологии е в областта на образованието и културно-историческото наследство, каквато е и една от целите на този проект. Това е особено важно за нашия град – духовната и историческа столица на България, в който има над 850 паметника на културно-историческото наследство, каза в приветствието си към участниците заместник-кметът на Велико Търново Нейко Генчев. Той съобщи и новината, че Велико Търново е единствената българска община, поканена в специален проект за 5 G свързаност в концепцията „Умни градове”, в който градът ще си партнира заедно с основните мобилни оператори и най-голямата софтуерна фирма в страната. Този тип разработки кореспондират с проекта „Творчески пространства”, защото позволят творческите пространства да бъдат както индивидуални, така и обществени, като в такова пространство може да бъде превърнат целият град, каза Генчев. Той допълни, че продължава и разработката „Градим дигитален Търновград”, която обединява шест от най-големите софтуерни компании в страната, и която се радва на голям интерес.

Презентациите в рамките на проекта бяха представени от експерти на Русенски университет „Ангел Кънчев” под ръководството на проф. д-р Георги Христов и ръководителите на проекта от Университета по архитектура, строителство и геодезия – доц. д-р Камен Цветков и доц. д-р Данаил Недялков.
Едни от атрактивните демонстрации бяха тези, които позволяват с помощта на дигиталните технологии да се види как са изглеждали важни културно-исторически обекти и хората да се потопят в тяхната атмосфера от преди векове.

Участници в проекта, журналисти и посетители успяха да влязат в Ивановските скални манастири и да усетят по въздействащ начин вътрешността на храмовия комплекс, както и да разгледат удивителната природа около него. Веляновата къща и световният паметник в Балчик, наречен Храмът на Кибела, също оживяха с помощта на дигиталните очила и стикове. Тези паметници са интерпретирани от студентите, за да дадат познания на публиката за тяхната значимост, посочи арх. Ивелин Ненов. Специално беше представена работата на Даниела Николова, Антоанета Тонева и Мария Василева от ВТУ, свързана с интерпретация на стенописите от Велянова къща и легендите за богинята майка Кибела. Добрият резултат от тяхната работа е плод на съвместната им работа и под прякото ръководство на доц. д-р Марина Теофилова от ВТУ.

Няма нужда да строим крепости от бетон, за да покажем как е изглеждала древна България. Всичко това може да бъде постигнато чрез дигиталните технологии, подчерта арх. Ненов.
В този контекст се развива работата на участниците в проекта от УАСГ. В пространствата на Изложбени зали с помощта на добавена реалност бяха представени виртуалните модели на Пламен Илиев, Симона Овчарова, Ива Ненова и Милена Дяволова. Създадените от тях пространствени форми взаимодействат със средата на Изложбени зали и на експозиционна среда на открито in situ като част от проектите на екипа на арх. Ненов.

Всеки посетител в залите може да бъде творец като приложи технологията чрез своя смартфон и създаде своя собствена творческа среда.
Предимствата на предлаганата с проекта методика могат да се реализират в пространствата на образователни и културни институции. Участниците се обединиха около мнението, че идеите следва да бъдат приложени при реализацията на училищни и университетски STEM центрове, които прилагат предимствата на съвременните технологии в творчески и научни проекти. Предвижда се представянията в рамките на проекта „Творчески пространства” да продължи във Велико Търново, София и Русе.

сн. Изложбени зали