За четвърти път Стрелец посрещна гости за Празника на захарната метла и маджуна

Домашно приготвени мекици, подсладени с маджун опитаха гостите на ІV Регионален празник на захарната метла, чийто домакин бе Стрелец.

Организатори на празника са Кметството в селото, настоятелството на НЧ „Заря – 1900“ и Клуба на пенсионера „Нов век”. Идеята на организаторите е да се издирят, съхранят и популяризират фолклорните традиции и обичаи в Горнооряховски регион и да се възроди традицията за производството на маджун в селото. Празникът бе открит от кмета на Стрелец Райна Цвяткова, която приветства гостите с добре дошли и ги покани да опитат от сладкия маджун. Гост на празника на захарната метла бе и кметът на Общината инж. Добромир Добрев. „Традицията да се приготви сладък маджун събира жителите на село Стрелец и ги прави задружни и силни. Пресъздавайки ритуала на този празник, днес, всички ние се докосваме до аромата и уюта на отминалите дни. Бъдете пазители на българските традиции”, пожела на домакините инж. Добрев.

Гостите на празника имаха възможността да разберат как се приготвя маджун и да опитат от него. „Много бавно става, но затова е толкова вкусно”, сподели Иванка Джамбазова, която от рано сутринта бъркаше тава с над 20 литра сок от захарна метла. „От цялата тази тава ще станат само 3-4 кг маджун, а приготвянето му ще отнеме поне 4-5 часа”, каза баба Иванка.

Докато се вареше маджуна, на сцената вървеше фолклорна програма, в която взеха участие състави и индивидуални изпълнители, представящи народното и песенното творчество в цялото му многообразие. Със свои изпълнения се представиха фолклорни изпълнители от общините Горна Оряховица, Лясковец, Стражица, Павликени, Главиница.

Отглеждането на захарна метла в Стрелец датира още от основаването на селото през ХVІІІ в. Климатът, наподобяващ този на Арбанашкото плато, е изключително благоприятен за виреенето на растението. Някога хората са се събирали в специални помещения, за да извлекат соковете на захарната метла и да ги превърнат в маджун, който в други части на страната се нарича петмез. По време на турското робство, преди появата на захарната метла, маджунът се е правел от дини и пъпеши.

С разпространението на метлата обаче, тя става абсолютно предпочитана заради високата захарност. Процесът по направата на маджун е бавен и отнема няколко месеца. Започва още със засяването на семената през пролетта и приключва през есента. Метлата трябва да се окопава редовно, а пир нужда и да се разрежда. Отглеждането й наподобява това на царевицата, с тази разлика, че захарната метла е по-устойчива на суша.