За първи път Лазаровден на Самоводската чаршия

За първи път обичаят Лазаровден ще бъде пресъздаден на Самоводската чаршия във Велико Търново тази събота, 8 април 2017 г. Пролетният празник ще започне с посрещане на малките лазарки на старата столица в 11,00 часа.

„Млади моми лазарки сме дошли тук, във вашия дом, да ви попеем, да ви повеселим, да ви донесем пролетта, радостта…“. С тези благословии участниците в начална група на представителен народен хор на Детско юношески фолклорен ансамбъл „Българче“ и група по екскурзоводство „История на Родния край“ към ЦПЛР Общински детски комплекс ще зарадват домакините и гостите на Самоводската чаршия. Най-жизнерадостният момински обичай ще бъде показан от малките лазарки на възраст от 4 до 11 години, които ще изпълнят характерните за обичая песни и буйни пролетни хора. Най-щастливи и благословени ще бъдат стопаните и майсторите-занаятчии на чаршията, които ще посрещнат лазарките и ще се потопят в магията на техните наричания.

Събитието на Самоводската чаршия се организира от ЦПЛР Общински детски комплекс, представителният народен хор на Детско юношески фолклорен ансамбъл „Българче“ и Регионален исторически музей – Велико Търново.

Обичаят Лазаруване

Лазаруването е младежки обичай, който се изпълнява през първата половина на пролетта. Освен със своите характерни игри и песни той е обаятелен и с искреността на моминските копнежи и надежди, с дълбочината и силата на техния оптимизъм  и с трепетите на годениците в очакване на женитбата.

Лазарките са млади момичета, достигнали пълнолетие, готови да се замомуват, момите желаещи да лазаруват и всички „згоденци“ от селото. С навършването на 17-18години момичетата могат да стават лазарки, а с това и с права да се обличат и държат като моми. Традицията в случая е толкова силна, че се смята за неестествена, неморална проява, ако някое младо момиче започне да се люби преди да е лазарувало. По силата на тази традиция, когато порасне момичето родителите се чувстват длъжни да осигурят участието му в обичая.Това се смята за семеен и родов нравствен дълг и непременно трябва да се изпълни. Това утвърждава доброто име на семейството и рода.

Наред с момите за празника се приготвят и момиченцата, които се гласят да бъдат „лазарчета“. Те разучават усилено лазарски песни, тропливи лазарски хора. Търсят кошнички за яйцата, с които ще бъдат дарявани.Те са на групички от по няколко роднински и съседски деца и си избират буенец – най-малкото момиченце. То е облечено като другите лазарчета, в съвременни празнични дрехи. Украсено е като тях, само че с повече труфила по главата. На колана отляво си забожда селски пешкир. „Буенчето“ носи плетена кошничка за яйцата, с които ги даряват. Когато групичката влиза в двора, то запява, а щом влезе в къщата заиграва. колкото деца има в къщата, толкова песни се изпяват и хора заиграват.