ВТАС потвърди наказание „доживотен затвор” по делото „Фердинандов” за баща, убил сина си

С решение, постановено по ВНОХД №206/2015 г., тричленен състав на Апелативен съд Велико Търново ПОТВЪРДИ ИЗЦЯЛО присъда постановена по НОХД № 637 от 2009 г. по описа на Окръжен съд Велико Търново, с която подсъдимият Стефан Й. Ф. (р. 1964г.) е признат за виновен в това, че на 25.05.2009 г. в гр. Велико Търново, на ул. «Поборническа», при условията на опасен рецидив, умишлено умъртвил рождения си син Деян С. Ф. (р. 1991 г.) от гр. В. Търново, поради което и на основание чл. 116, ал. 1 т. 3, пр. 2, алт. 1 и т. 12 пр. 1, вр. чл. 115, вр. чл. 29 ал. 1, б «а», вр. чл. 36 и чл. 54 от НК, първоинстанционният съд му е наложил наказание ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР, което да изтърпи при специален режим. Със същата присъда, Стефан Й. Ф. е признат за невинен да е извършил престъплението в условията на чл. 29, ал. 1 б. «б» от НК (да е извършил престъплението, след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66).

Окръжен съд Велико Търново е осъдил Стефан Й. Ф. да заплати на частния обвинител и граждански ищец М. И. С. сумата от 200 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 25.05.2009 година до окончателното плащане.

Присъдата е била обжалвана пред Апелативен съд във всичките и части лично от подсъдимия. В допълнението към въззивната жалба, той е посочил, че квалификацията на обвинението е неправилна, че основни факти по делото не били правилно определени и че не бил доказан мотива на престъплението. Против присъдата на Окръжен съд е подадена и въззивна жалба от адвокатът на подсъдимия, в която се сочат оплаквания за неправилно приложен материален закон, допуснати процесуални нарушения и явна несправедливост на наложеното наказание. Съставът на Апелативен съд е отхвърлил и двете жалби като неоснователни.

В хода на извършената служебна проверка апелативните съдии не са констатирали да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на досъдебното производство, които да водят до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и неговия защитник, нито пък да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в съдебното производство. Поради това, не са налице основания за отмяна на присъдата и връщане на делото на прокурора или на първоинстанционния съд.

Също така, съдебният състав е приел за неоснователни доводите както на подсъдимия, така и на неговия защитник за явна несправедливост на присъдата и наложеното наказание. В мотивите си, магистратите посочват, че не са налице никакви смекчаващи вината обстоятелства, докато са налице отегчаващи такива, а именно броя на квалифициращите обстоятелства, реализирани по чл. 116 НК, наличието на предходни осъждания, всички за престъпления против личността, начина по който е извършено деянието, особеностите на конкретния случай, последващото поведение на подсъдимия непосредствено след извършване на деянието и опитите да прикрие стореното и самият той да се укрие.

Въззивният съд не приема за смекчаващи вината обстоятелства твърденията на подсъдимия, че пострадалият го бил провокирал с отношението си към него. „Прието е че подсъдимия е действал в състояние на обикновено раздразнение, но последното макар и следствие от взаимоотношенията му със пострадалия като баща и син, не е такъв провокиращ агент, че да обоснове смекчаване отговорността на подсъдимия да неговото деяние”, посочват магистратите в своите мотиви.
Като отчита високата степен на обществена опасност на конкретното деяние и дееца, наличието само на отегчаващи обстоятелства и липсата на смекчаващи такива, установените подбуди и мотиви за извършване на деянието, съставът на Апелативен съд, също като първоинстнационния съд, счита, че справедливото наказание е именно „доживотен затвор”, изразяващо се в принудителното изолиране на осъдения до края на живота му в местата за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

В мотивите към същото решение на въззивния съд се посочва, че правилно е определен от Окръжен съд Велико Търново и размерът на присъденото обезщетение за претърпените от М. И. С. неимуществени вреди, в резултат на извършеното престъпление. Решението на Апелативен съд Велико Търново подлежи на обжалване и протест пред Върховния касационен съд в 15 дневен срок.