„Република БГ“ предлага психотестове и за кандидат-депутати

Никой не знае броя на психично болните в България. Този сериозен социален и здравен проблем все още стои нерешен, а неговото задълбочаване започва след като през 2001 година бе отменено задължението за тяхната диспансеризация.

Според официални данни броят на гражданите в Европа с някакви психични отклонения е около 40%. У нас вероятността отдавна да сме задминали тези проценти е голяма, поради редица социални фактори като бедност, трайна безработица, високи нива на престъпност, лошо образование, липсваща практика за превенция на подобен род заболявания.

Според други данни на Евростат и СЗО, страната ни е на последно място по разходи за здравеопазване на глава от населението, а по отношение психичното здраве на българската нация, нещата са драстично влошени в геометрична прогресия, тъй като разходите за психиатрична помощ са около 2 на сто от общите разходи за здравеопазване.

Изследвания показват, че дните загубени напълно заради неработоспособност през годината вследствие на психични заболявания се разпределят, както следва: поради неврологични заболявания – 53 дни, главоболие и мигрена – 32 дни, злоупотреба с алкохол – 23 дни, социална фобия – 15 дни, паническо разстройство – 15 дни, депресия – 11 дни.

В България недостигът на средства и подготвени кадри за лечение на хора с психични отклонения е хроничен проблем. Въпреки че значителна част от болните получават необходимата медицинска помощ, след излизане от болницата те се сблъскват с редица други трудности, поради липсата на специализирани служби, поради липсата на подготвени екипи, които да следят периодично състоянието им и поради негативното обществено отношение към тях.

Решаването на този казус изисква адекватна, професионална и постоянна работа от страна на институциите. И здравното, и социалното министерство трябва да предприемат действия по възстановяването и обновяването на регистъра на психично болните. Защо никой не обърна внимание и „потопи“ инициативата на служебния министър на здравеопазването Мирослав Ненков в тази посока?

За „Република БГ“ обаче възстановяването и обновяването на един регистър не е достатъчно действие!

Необходима е инициатива за законодателни промени в посока да се позволи на близки на психично болните български граждани, след кратко обучение, да се грижат за тях срещу заплащане, осигурявано от бюджета на социалното министерство.

Крайно наложително е да се стартира програма за превенция на психичните заболявания като за целта се подготвят екипи към социалните служби в цялата страна, които да поемат отговорността по ресоциализацията на психично болните след излизането им от лечебното заведение и да обучават роднините на болните, за да могат да се справят със спецификите на различните заболявания.

Задължително е да се проведе сериозна информационна кампания за дестигматизация на психично болните и за повече обществена чувствителност към тях. Както много други заболявания и тези носят тежки последствия за заболелите, ограничават възможностите им за работа и за нормален социален живот. Нужно ли е допълнително да се утежнява състоянието им с отхвърлянето и доживотното белязване?

България е страна с високи нива на стрес, упражняван всекидневно върху гражданите не само в работата и семейството, но и чрез медиите и политиката. Именно изхождайки от тези предпоставки няма да е излишно поне народните ни избраници да са с високи нива на психическа стабилност, тъй като от техните решения зависи дългосрочната стабилност на цялото българско общество.

Затова е добре е да се помисли и за разширяване на обхвата на професиите и дейностите, за които се изисква тестване за психични отклонения и/или заболявания. Не е логично да има задължителни психологически прегледи за шофьори от категория „С“ нагоре, да има задължителни психотестове за носене на оръжие, а да няма такива за кандидати за народни представители например. Обществената отговорност на народните избраници е не по-малка, дори в някои случаи е несъизмерима.

„Република БГ“ ще следи развитието на този значим социален и здравен проблем и ще търси широк обществен консенсус за решаването му. Ние ще подкрепяме всяка инициатива на институциите в тази посока и ще бъдем силно критични към всеки, позволил си замитането му под килима.