Вижте откъде ще минава магистралата Русе – В. Търново

Магистралният път Русе – Велико Търново е с големи шансове да получи бърза реализация, защото лежи на паневропейска магистрала, свързваща Европа с Близкия изток и Африка, съобщава Mediapool. Това отваря сериозна възможност магистралата да получи финансиране по плана “Юнкер”, след като България е заявила пред Брюксел проекта като приоритетен, става ясно от публикуваните документи на ЕК. Концесия и заем са другите варианти за финансиране, каза Лазар Лазаров, председател на Управителния съвет на Агенция “Пътна инфраструктура” (АПИ) пред Mediapool.

Пътната агенция вече обяви обществена поръчка за изработването на идеен и технически проект на магистралния участък от Велико Търново до Русе. Трасето ще бъде изцяло ново с приблизителна дължина около 110 км и прогнозна стойност за изграждането му около 400 млн. евро – поне толкова сме поискали по плана “Юнкер”.

Изграждането на магистрала в този участък рязко ще намали пътнотранспортните произшествия, е посочено в мотивите към тръжната документация. Трасето ще заобиколи опасния участък край Бяла, където дори и след изграждането на кръгово кръстовище заради големия баир продължават да стават тежки катастрофи с тирове.

Прогнозната стойност за изработването на идейния проект на магистралата от Русе до Велико Търново е 1.25 млн. лв., а срокът за подаване на офертите е 7 май.

Изцяло ново магистрално трасе

В тръжната документация е заложено изграждането на изцяло нов магистрален път. За основа трябва да се вземе направеното прединвестиционно проучване за скоростния път Русе – Свиленград през 2012 г., чието изграждане предлагахме на концесия на Катар.

Според него магистралата може да започне от кръговото движение край Дунав мост. След това продължава на юг като обхожда съществуващия жп терминал. Пресича жп линията Русе – Варна и се развива успоредно на нея.

Магистралата продължава на юг като пресича второкласния път Русе – Кубрат и първокласния път Русе – Варна. Следвайки същата посока трасето преминава над река Русенски Лом, след което пресича жп линията Русе – София и се развива успоредно на нея.

След това магистралата минава западно от село Иваново и се развива успоредно на пътя Русе – Велико Търново. Движи се западно от село Две могили, пресича третокласния път 501 и веднага след него жп линията Русе – София.

Трасето преминава между село Борово и село Пет кладенци, пресича третокласния път Борово – Попово и обхожда източно град Бяла и село Каранци.

След това магистралата пресича пътя Бяла – Попово и Полски Тръмбеш – Орловец. От там ще върви по десния бряг на Янтра, след това пресича реката и минава източно от селата Сашево и Куцина и над жп линията Русе – Горна Оряховица.

От там ще продължава успоредно на жп линията от западната й страна и западно от село Самоводене, като последователно пресича второкласния път Поликраище – Горна Оряховица, жп линията София – Русе и първокласния път София – Русе.

Трасето обхожда западно Велико Търново и пресича първокласния път София – Варна. След това се развива западно от Велико Търново, обхожда селата Леденик и Шемшево от изток и стига до първокласния път Велико Търново – Габрово.

Поне три варианта трябва да се разработят

Проектантът ще трябва да проучи най-малко три възможни варианта по нов терен извън трасето на съществуващия първокласен път София – Велико Търново, е посочено в тръжната документация.

Габаритът на магистралата е 25.50 метра – по две платна с две ленти за движение от 3.50 м плюс лентата за принудително спиране от 2 метра. Средната разделителна ивица е широка 3 метра.

Предвидената скорост за движение по магистралата е 120 км/ч, е посочено в тръжната документация. По закон разрешената у нас скорост на магистрала е 140 км/ч.

Бъдещият проектант ще бъде избран чрез комплексна оценка, в която 80 точки се дават за цената, а останалите 20 за срока на изпълнение.

Пътят от Русе до Велико Търново е част от европейския коридор номер ІХ. Той тръгва от Хелзинки, минава през Сaнкт Петербург – Kиев – Кишинев и Букурещ. На българска територия пътят му минава от Русе през Велико Търново и Димитровград до Свиленград. От там се прави връзка с Истанбул към Близкия изток и към гръцкото пристанище Александруполис, което осигурява връзката със Северна Африка.