Виртуална разходка сред красивите храмове в община Сухиндол

Виртуална разходка сред красивите храмове във всички населени места в Сухиндолско, представят от Общината в навечерието на Великден. Идеята е на кмета инж. Пламен Чернев, който през годините непрестанно полага грижи за църквите и дори прави лични дарения за тях. Красивата разходка има за цел да повдигне духа по време на социална изолация и да спомогне за ограничаване разпространението на COVID-19. Храмовете на територията на общината са изключително красиви и в отлично състояние.

Служба на Великден ще има единствено в храма „Св. ап. Петър и Павел“ в Сухиндол. Тя ще започне в 11.00 часа и ще продължи до 12.00 на обяд. През 1770г. на мястото на днешната църква започва да функционира първото килийно училище. През 1908 година храмът е реставриран. Днес той е един от най-красивите в цялата област и пази вдъхновяващи стенописи и икони.

Църквата в село Красно Градище носи името „Св. Възнесение Господне“. Тя е вкопана в земята, а малка камбана известява вярващите за всички църковни празници. Тя е и най-старата църква на територията на общината. Построена е през 1822 година и скоро в село ще отпразнуват 200 години от изграждането й. Цялостен ремонт на храма е правен през 2010-та година, като тогава е поставена и камбаната.

Най-новият храм е този в село Коевци. Той носи името „Св. Петка“ и беше открит в края на 2019-та година. В селото е имало стара църква, която обаче рухва през 30-те години на миналия век. Новият параклис е изграден изцяло с дарения и радва всички жители на селото, които също дават лични средства за закупуване на икони. Повече от 80 години в сухиндолското село Коевци нямаше християнски храм, в който миряните да палят свещи и да се молят. От края на миналата година обаче китното село отново е сред населените места, където православната вяра има свой дом. За доброто дело помагат много хора. С каузата се ангажира кметът на общината инж. Пламен Чернев.

На 152 години е храмът „Св. Димитър“ в село Бяла река. Мястото, където е построена църквата е дарено от жена от селото за килийно училище. Броят на децата обаче нараснал, затова то било преместено. Основите му били използвани за изграждането на селската черква. Тя била зографисана от белогвардейците върху дървена основа. Запазена е и плоча с имената на всички дарители.

Когато е изграден язовир „Александър Стамболийски“, на дъното му остава село Бара. Неговите жители създават ново село – Горско Косово, което до скоро нямаше православен храм. Със съдействието на инж. Пламен Чернев преди 5 години беше транспортиран параклис от Гърция и поставен в селото. Той носи името „Св. Архангел Михаил“, тъй като сборът на селото е винаги на 8-ми ноември.

Изключително красива е и църквата в село Горско Калугерово. Тя е построена през 1928-ма година и носи името „Св. Параскева“. Мястото е дарено от Станчо Хаджидимитров от Дряново, който имал чифлик в селото. Основен строител бил Минчо Димитров-Мечито. Храмът разполага с иконостас от гладка резба, чийто майстор е неизвестен. Неизвестни са и зографите на всичките 47 малки и големи икони. Църквата е построена по инициатива на свещеник Неофит Попвладимиров и осветена на 18-ми октомври 1956-та година от митрополит Софроний. През 40-те години е закупена камбана от Пловдив. Храмът е обновен през 2008-ма година.