Весела Лечева на среща с дейци на културата: „Културата е нашата идентичност, тя ни прави различни и ни представя пред света“

„Докато във Велико Търново няма истински духовен център, където да се събират всички изкуства и всички хора, които правим изкуство, този град никога няма да бъде духовна и исторически столица на България. Вижте на какво прилича театърът? Превзет е от чадъри и от заведение, което е развъдник на наркомани. Когато веднъж казах това на министъра на културата, той ми отговори, че е безсилен, защото трябва да се търсят доказателства. Всеки ден събираме спринцовки от ъглите на сградата. Макар че много скоро ние и театър няма да имаме, защото пак се говори, че той ще бъде превърнат в открита сцена. Обаче театрална трупа много трудно се създава. Да, престижно е да сключиш договор с Карталов, но този огромен жест, който му направихме, давайки му Царевец за години наред, дали си струваше! Защото Велико Търново трябва да цени първо търновския театър, търновските артисти, търновските художници, търновските музиканти“, каза и един от най-обичаните артисти Виктор Терзийски по време на срещата на културните дейци с Весела Лечева, кандидат на коалиция „БСП за България“, АБВ, „Движение 21“ за кмет на Велико Търново. И с коментара си провокира и останалите представители на културната сфера, които казаха, че Велико Търново е изгубило част от духовността си в момента, в който е престанал да съществува един от символите на града – прегледът „Поглед към вековете“, когато е бил разформирован Комитетът за култура.

„Има един Съвет по култура към институцията кмет, който за осем години се е събирал точно два пъти. Да не говорим, че част от членовете му представляват просто институция, но нямат компетенцията да коментират културните проблеми и въпроси на старата българска столица“, допълни Мирко Робов.
За читалищата, като пазители на духовността, си говориха още културните дейци и Весела Лечева. За това че Велико Търново няма своя национална литературна награда, за разлика от други много по-малко литературни градове, както и за отдавна готовия, но потънал в неизвестност проект за основен ремонт на сградата на театъра. „Тази сграда, която се извисява в идеалния център на Велико Търново, може да бъде обявена за паметник на културата от по-ново време. Няма вече кой да построи такава сграда“, категоричен беше арх. Лъчезар Лалев.

„И мен ме гневи начинът, по който изглежда театърът, защото той е своего рода център на културния живот в града в момента. Но докато философията на Общината за бюджета по култура е за всички да има по малко, няма как да се отличат най-качествените продукти на изкуството. А и аз не разбирам как е възможно градът, който има претенции да бъде духовна и историческа столица, да развива културен туризъм, да дава едва 300 000 лв. за култура, при положение, че харчи 100 млн. лв. бюджет“, коментира и Весела Лечева. И допълни, че именно културата е нашата идентичност. Тя ни прави различни от другите и тя ни представя пред света.