Великотърновка участва в международна експедиция

Десетокласничката Антония Грозданова от Езикова гимназия „Проф. д- р Асен Златаров“ бе единствената българка, участвала в международната експедиция „Пътят на Кацал“. В продължение седем седмици дъщерята на зам.-кмета Йордан Грозданов, съвместно със свои връстници от цял свят, изучава паметниците на културата на Мексико и Испания. Проектът „Пътят на Кацал“ е създаден от Мигел де ля Куадро, с цел млади хора да опознават историята и традициите на определени места от бившата колониална империя, и да засилят интереса си към езика. „Въпреки, че вече е доста възрастен, Мигел де ля Куадро често бе с нас и се радваше на огромна популярност в градовете, които посещавахме. Хората буквално го спираха по улиците и го поздравяваха за това което е направил“, започна разказа си Антония Грозданова.

Общо 270 тинейджъри, родени през 1993 и 1994 г., от 54 държави, са участвали в поредното издание на своеобразния сървайвър. Те са били екипирани с всичко необходимо от Кралство Испания, като задължително са носили само подарените им дрехи. Издръжката на всеки един от участниците е била 16 000 евро. Според правилата на експедицията те не са имали право да се свързват с близките си и за 45 дни Антония е разговаряла с родителите си само 4 пъти. Те от своя страна са можели да и изпращат по един имейл седмично, който е получавала разпечатан на хартия. На специален сайт близките на участниците в пътешествието са се информирали за това къде са децата им и какво правят. Младежите не са имали достъп до мобилни телефони и интернет.

„Още на летището във Веракрус разбрахме, че няма да е лесно. Посрещнаха ни жега, имаше дни в които живакът на термометъра сочеше 45 градуса над нулата, висока влажност на въздуха и голяма часова разлика. Предупредиха ни да внимаваме за опасни насекоми, змии и за прочутите мексикански комари, които са направо огромни. Една нощ вдигнаха под тревога лагера, защото командирът бе открил скорпион и започнахме да претърсваме багажа и палатките“, разказа Антония Грозданова. Младите хора, сред които са преобладавали девойките, са били разделени в отряди от по 18 души, като великотърновката е била в една палатка с испанка и еквадорка, но най- много се е сближила с французойка и малтийка. В екипа е имало и момичета от Колумбия, Никарагуа, Аржентина, Доминиканската република и т.н.

„Събуждаха ни рано сутрин, като по мегафон ръководителят на експедицията обявяваше, че това ще бъде най- хубавия ден в живота ни и сме го чакали през всичките дни до този момент. После ни пускаше песнички по уредбата и започвахме да прибираме палатките и да почистваме района. След това или тръгвахме с автобус, или започваше преход. През целия ден и до късно вечерта посещавахме културни и исторически забележителности. После започвахме да изграждаме новия лагер и така всеки ден. Към края вече не вярвахме на обещанията за най- хубав ден. По време на конференциите дори заспивахме, защото това бе възможност да поседнем. За нас европейците бе трудно да свикнем и с мексиканската кухня. Хранеха ни тортиляс и томаляс, направени от царевично брашно, естествено обилно поляти с чили“, разказва още Антония Грозданова.

Най-труден в Мексико е бил 25- километров преход през джунгла в района на Колемджа. „Валеше непрекъснато дъжд и затъвахме до кръста в кал. Трябваше да преминаваме и през придошли реки, които на бродовете буквално ни заливаха до шията с вода. Когато стигнахме до края просто изхвърлихме дрехите си, защото не ставаха за нищо. Изминахме маршрута за 20 часа, с малки почивки. Тъй като в лагера нямаше баня пристигнаха коли на пожарната и навън ни окъпаха направо с маркучите. Това всъщност се случваше почти непрекъснато. В Мексико само няколко пъти сме се къпали в бани, когато спяхме в чувалите на пода на спортни зали. В единят случай това бе принудително, тъй като тайфун разруши лагера и цяла нощ командирите обикаляха да събират разпръснатите палатки, а нас ни отведоха да почиваме в спортния център“, спомня си Антония Грозданова. Труден, но и доста емоционален е бил нощният преход от 28 км. по плажна ивица, по която са излизали редки видове морски костенурки, които могат да бъдат видени само там.

Въпреки, че е активна спортистка и има медали от държавни първенства по плуване и петобой, както и от турнири по водно спасяване, тя също е усещала огромна умора в определени моменти. Именно резултатите в спорта и учението са били определящи при избора на испанците на участниците в „Пътят на Кацал“.

Антония, обаче не съжалява ни най- малко за пътешествието, защото се е докоснало до останките на една от най- древните цивилизации,тази на маите. Те са народ обитавал Южно Мексико, Гватемала, Белиз и части от Салвадор и Хондурас. Младежите са видели и са се качили на пирамидите построени от маите преди векове. Посетили са древните градове Чиченица, Изамел и Кампиече. Влезли са в храмовете и са научили много интересни неща.

„Все още има хора, които говорят езика на маите и пазят традициите им. На пазарите дори ни казваха, че ако кажем нещо на древният език ще ни продадат по- евтино. Те наистина са били доста жестоки, защото са принасяли в жертва на боговете на царевицата, която е издигната в култ, дори загубилите игрите с топка. Разказаха ни, че светът няма да свърши през 2012 г., както се интерпретира в нашумелия филм, а в същност започва нова епоха, според календара на маите“, споделя впечатленията си ученичката в Езикова гимназия. Естествено тя си е купила сувенири с магнетичните маски на маите. Внимавала е обаче с покупките, защото двайсеткилограмовата раница с багажа си я е носила лично по време на преходите. В последния ден от престоя в Мексико домакините организирали страхотен купон на плажа в Канкун за гостите си.

След това пътешествениците се прибрали в Мадрид за следващите три седмици на испанска територия, където посетили градовете Кадис, Ла Коруня, Мерида, Авиля и разбира се Сантяго де Компостеля. Това е главния град на испанската автономна провинция Галисия. В местната катедрала се съхраняват мощите на апостол Яков. Там завършва прочутия най- древен поклоннически маршрут, тръгващ от Южна Франция и продължаващ 800 километра. Експедицията преминала трийсетина километра, през планински район от пътя на пилигримите, които от хилядолетие всяка година вървят да гроба на апостол Яков в Сантяго де Компостеля, за да получат пълна индулгенция. Тази година пристигането на участниците в „Пътят на Кацал“ съвпаднало с празника на града и на площада пред катедралата великотърновката стояла съвсем близо до испанският крал Хуан Карлос.

Без премеждия не минало и на испанска територия или по скоро на борда на фрегатата „Галисия“, с която младежите обиколили крайбрежието и посетили Лисабон. Огромна вълна ги ударила по време на плаването и след като ги съборила на палубата повредила фотоапаратите и отнесла очилата на много от тях.

„Всички загубихме доста вещи по време на това пътуване, но пък намерихме нови приятели и научихме много нови неща. След 45 дни говорене на испански със сигурност овладяхме езика много повече отколкото ако го учех само от учебниците“, завършва Антония Грозданова.