„БСП за България“ ще възстанови допълнителната годишна субсидия за българските читалища

Финансирането и липсата на категоризация на читалищата бяха основните акценти от срещата- разговор на Весела Лечева – водач на листата на коалиция „БСП за България“ в 4 МИР Велико Търново и кандидатите за депутати Мариана Бояджиева и Михаил Михалев с читалищни дейци. На срещата присъствата председатели на читалищни настоятелства и секретари на читалищата от област Велико Търново.

Участниците в срещата се обединиха около необходимостта от сериозна промяна в Закона за народните читалища, за да може да бъдат решени натрупаните с година проблеми. Освен държавната субсидия, която се отпуска  на субсидирана бройка и тази година  е в размер на 7 300 лева за цялата година, необхоимо е да се възстанови и добрата практика на допълнителното финансиране на проектен принцип, от които читалищата бяха лишени по време на второто управление на Бойко Борисов. За последно такова финансиране в размер на 4 милиона лева беше осигурено през 2014 г. Тогава читалищата имаха възможност да разработят свои проекти за ремонтни дейности, за попълване на библиотечните фондове и за закупуване на реквизити, костюми и други необходими неща за дейностите, които читалищата развиват.

Чрез законови промени трябва да бъдат регламентирани ангажиментите на държавата, на общините и на самите читалища. Защото и сега действащата нормативна база не на всякъде се изпълнява. Единственото задължение на общините е да предоставят общински помещения за читалищна дейност. Но нямат достатъчно ясно разписан законов ангажимент за реализиране на основни ремонтни дейности. Особено в малките населени места, читалищните сгради доста честа са пред срутване и течащи покриви. Там където общинските администрации подпомагат читалищната дейност, е въпрос само и единствено на добрата воля на кметовете и общинските съвети. И дадоха пример, че в основата на културния календар на всяка община, независимо от нейната големина стоят точно читалищата, с художествената самодейност, която развиват.

Отчетено бе, че кадрите са предимно в предпенсионна възраст, което създава и допълнително финансово натоварване на читалищните настотелства. При пенсиониране и читалищните дейци имат право на т.нар. 6 заплати, които безкрано отънелите читалищни бюджети няма как вече да поемат. Като пример за добро сътрудничество между община и читалище в това отношение бе даден пример за гр. Павликени, където този частичен финансов проблем е решен. Но според читалищните дейци такъв механизъм трябва да бъде разписан законово и на национално ниво.

Сериозна трудност се изпитва и при назначаването на млади хора, които имат желание да се развиват професионално като читалищни дейци. Но и тук основна пречка се оказва заплащането. В голямата си част хората, които работят на това културно поле получават минимални работни заплати и само  с ентусиазъм няма как да се гради култура, казаха с болка присъстващите на срещата. И отново пример, че в едно читалище с двайсет служители, 14 от тях са с висше образование, а останалите 6 са със средно специално образование в културната сфера. И тяхните заплати рядко надскачат 460 лв.

Усилията на Съюза на читалищата да бъде увеличен бюджета за тази година с поне 20% са срещнали разбиране в Комисията по културата и медиите в предишния парламент. Но само до тук. А е необходимо размерът на държавната субсидия за сектора да се осъвременява поне с минималната работна заплата за страната.

Много често ни критикуват, че по отношение на финансиране не сме активни, но това не е така, казаха представителите на читалищата и дадоха за пример, как никой не е съобразил, че за да се кандидаства по национално или европейско финансиране, в частта съфинансиране процентното съотношение е непосилно за читалищния бюджет. Пропусната според тях, е и възможността, читалищните сгради да бъдат включени за саниране заедно с училищата и детските градини.

Липсата на пари не позволява читалищните библиотеки, особено в малките населени места, да закупуват съвременна българска и чуждестранна литература. Изобщо не може да се говори за периодичен печат или специализирана литература. По света вече работят в мрежата на глобалните библиотеки, а при нас започна дигитализация и отново поради липса на финанси, всичко замря, каза една от присъстващите библиотекари на срещата. В читалищата, които работят по селата в областта има по 3-4 различни самодейни състава, които наброяват до 50-60 самодейци. За да им осигурим някакви участия извън селото се почва едно просене на пари от спонсори. И добре, че има хора, които ни помагат. Но това е унизитално и обидно за нас. Това не може да бъде държава.Читалищните самодейни театрални групи също се оказват единствената възможност за достъп до театрална култура, тъй като професионални театрални групи, така и не могат да си позволят да дойдат в малките градчета и села, защото са на делегиани бюджети. Реквизит, костюми и за това пари няма, споделиха читалищните ръководители. А от самото си създаване те са единственият и културен, и социален център за много български граждани.

„Не можеш да „продаваш“ традиция и фолклор. Читалището освен част от българската култура, за мен е и част от българската образователна система. Тук се получава и патриотичното възпитание, което напоследът толкова ни липсва“, заяви Весела Лечева и се ангажира заедно с другите присъстващи кандидати за народни представители в следващото Народно събрание да работи за законови промени, които да решат  натрупаните с години проблеми, за осъвременяване на читалищните бюджети и за устойчиво  възстановяване на допълнителната годишна  субсидия.