Във всички лясковски села празнуваха Бабинден

По стара традиция в община Лясковец бе отбелязан празника, посветен на „бабите“ и акушерките. Бабинден е един от големите народни женски празници в чест на жените, които помагат при раждане, и на младите булки и невести, които са раждали. Обредността през този ден е подчинена главно на желанието да се засвидетелстват почит и уважение към възрастните жени, които са „бабували” на родилките. Празникът е езически и идва от далечните праславянски времена, но се е запазил и по време на Възраждането. Днес Бабинден е загубил доста от обредните си обичаи, но пък се празнува от по-възрастните жени и е свързан с много смях и веселие. В Лясковско от години той се тачи от хората, живеещи в селата. И тази година бе празнуван с много закачки, а организирането му е по идея на пенсионерските клубове и читалищата в лясковските села. В ролята на бабата влязоха възрастни жени, които знаят обичая и са били обгрижвани от баба-акушерка, преди много години, когато се е раждало в къщи. Днес всички млади жени раждат в болница и затова този ден е повод за благодарност към лекарите, които са изродили децата им. Денят на родилната помощ официално се отбелязва от 1951 година насам. Нашите самодейци организират по селата обичая и го изпълняват като игра, за да не се забравят старите ни ритуали и младите да научат и помнят традициите на народа ни.

От рано бабата-акушерка обикаля  домовете, където е помагала при раждането на деца или, както се казва, където е бабувала. Във всяка къща окъпва детето, ако е по-малко, а на по-големите измива очите – обред, свързан с водата и нейната очистителна сила. След това бабата се връща у дома си и чака гости. При нея идват с дарове сапун и кърпа всички жени, които е израждала. Започва гощавка, на която могат да седнат само жени. Всяка жена носи пита, сладки и вино да почерпи бабата, а тя нарича за здраве в отговор за щедрите дарове.

В други региони на страната не бабата ходи при родилките, а те при нея. Още преди изгрев слънце майките с малки деца до три годинки отиват на чешмата, за да налеят прясна вода. В котлето с водата пускат стрък босилек или здравец. Вземат калъп сапун и една нова кърпа и се отправят към дома на бабата да й „полеят”. След това бабата избърсва мокрите си ръце, закичва невестата с китка здравец, измива лицето на детето, тъй като се вярва, че на Бабинден водата, минала през бабините ръце, притежава пречистваща сила. След богато хапване идва ред на песните и хорото, което се води от бабата. През целия ден жените се отдават на буйно веселие, позволявайки си много волности със срещнатите по пътя мъже. Затова в някои райони на този ден мъжете не смеят да излизат на улицата, та да не станат прицел за подигравка.

Весел беше празника в Драгижево, Добри дял, Мерданя, Джулюница и Козаревец. Във всички села той се превърна в истинско общоселско тържество. В Драгижево празникът започна с духова музика и шествие на „бабите”. С дарове и с пожелания за здраве и благополучие в семейството, те посетиха домовете на трите деца, родени в селото – малките Владислав, Никол и Християн. Вечерта празникът продължи в читалищния салон с „Булчинско хоро”, възпроизвеждане на обичая „Къпане на бабата”, хора, танци и много веселие.

В Козаревец традиционно весело бабешко шествие с музиканти обходи домовете на новородени и малки дечица, с пожелание за здраве, късмет и благоденствие. Жените от клуба на пенсионера „Здравец“ извършиха и ритуала по „измиване ръцете на акушерката” като в главната роля влезе медицинското лице Даниела Ангелова. Празникът продължи с общоселска веселба в залите на пенсионерския клуб, където бабите почерпиха.

В Мерданя всяка година на „Бабинден” самодейци от местното читалище организират сватбено шествие, тъй като се смята, че българската сватба е едно от най-богатите на традиции и символика тържества. Сватбата обикаля улиците и в крайна сметка булката ражда в кметството по време на самата венчавка. Тези комични действия изпълняват талантливите театрали от читалището. Една от най-възрастните самодейки Стойна Узунова, в ролята на „бабата-акушерка”, развявайки бяла кърпа, тропайки по терлици под звуците на прочутата Златаришка духова музика, бе един от най-важните персонажи. Напети „момци” и нагиздени „девойки” извиха кръшно българско хоро и огласиха площада преди да се състои венчавка при кметицата Владова. И тъкмо там булката роди, а бабата помогна и окъпа бебето. На бял свят се появи още едно мерданче – този път мъжко и кметицата дори го кръсти. Докато сватбарите прехвърляха бъклица с червено вино от ръка на ръка и вдигаха наздравица за новороденото, щастливото семейство отрупа с „тежки дарове” кума, бабата и  кръстницата. Така с много смях и закачки протече тройния празник в Мерданя. После сватбеното шествие премина по улиците на селото, за да посети домовете на новородените през изминалата година. Действително бебетата в селото са три и за тях развеселените сватбари бяха подготвили много подаръци, песни и наричания.

Лошото време не уплаши и игривите баби в Добри дял. Ритуално бабешко шествие обходи магазини и улици и рекетира мъже за подкуп. В празника се включи и кметът на селото Стоян Стоянов. Бабите тропаха и ръченица, и хора, преди да обиколят къщите на новородените с подаръци и наричания за здраве. Музиканти ги придружиха, за да бъде весело и забавно и да ги чуе мало и голямо в селото.

С десет бебета се похвалиха на Бабинден и възрастните жени от Джулюница, които не изневериха на традицията и спретнаха хубав и весел празник. На този ден, Добринка Стефанова, в ролята на „бабата”, жената, която в миналото е помагала за израждането на децата, събра овациите на всички присъстващи, като пресъздаде народния обичай. Празникът за поредна година бе инициатива на пенсионерския клуб в селото „Златна есен”, като самодейките пожелаха на всички 10 бебета и на младите им родители да са живи и здрави, децата да растат в мир, а семействата да имат разбирателство и успехи.