В памет на една мечта: Представиха пощенските картички и книгата на Иван Панайотов – Джовани

Спомени, емоции, а и сълзи имаше в препълнената зала на читалище „Надежда“ на вечерта в памет на Иван Панайотов – Джовани. Неговото семейство – съпругата му Петя и дъщерите Ирена и Кристина, озаглавиха вечерта „В памет на една мечта“.

Познатият на всички търновци общественик и бивш зам.-кмет на В. Търново си отиде на 24 април т.г.. Своята първа книга „Търновци прославили България” той издададе в навечерието на Деня на народните будители през 2022 г. „Хронологично тя е обърната към близкото минало и днешния ден и е плод на дългогодишните изследователски усилия на автора по издирване и систематизиране на информацията за онези търновци, прославили града и България по света, но с времето някои забравени“, представи изданието Владимир Шумелов.

Ирена Панайотова анонсира предстоящата втора част на книгата, която баща й не успя да завърши докрай, и известните личности, които ще намерят място в нея, а за огромния принос на Иван Панайотов говори и д-р Даниела Вичкова-Нушева от БАН.

Открита бе и изложба от 110 стари пощенски картички на Търново – само малка част от огромната му колекция. „Приживе баща ми имаше желание да организира подобно представяне на своята първа книга. Днес ние – неговите деца, съпругата му и приятелите му – имаме голямата радост да осъществим тази негова мечта. Вярваме, че това събитие не е случайно. Той винаги ни е насърчавал да общуваме с интелигентни и любознателни хора. Случи се така, че хора от неговото обкръжение сами ни потърсиха и идеята за това събитие се роди съвсем естествено“, разказа Ирена Панайотова.

Картичките Иван Панайотов събира още от дете. „В тях оживяват образи на забележителни сгради, улици, събития и моменти от историята на стария град, както и от живота на царската фамилия. Някои от тези картички са на повече от сто години и днес представляват ценен исторически и културен документ. Събирането на стари пощенски картички беше негово любимо занимание още от детството. Това не беше просто хоби или самоцелно колекциониране. За него всяка картичка носеше своя история. Той винаги проучваше сградата, която е изобразена на нея, интересуваше се защо дадена улица е значима или какво събитие е запечатано върху снимката. Често ни казваше, че това хоби го е научило на много неща, защото всяка нова картичка го провокирала да чете, да търси информация и да научава още повече“, поясни още по-голямата дъщеря на Панайотов.

“В изложбата са седем пана, но картичките са много-много повече, пространството позволяваше да покажем само част от тях. Виждаме големия интерес на хората, имаме идея вероятно да издадем сборник с тях. За мен лично бе важно да видя какво ще споделят хората и дали ние да продължим и с други инициативи, за да поддържаме този интерес. Струва си да продължим делото на баща ни и занапред!“, сподели другата му дъщеря Кристина Панайотова.

„Той имаше планове за втора част на книгата си, в която да включи още личности – както живи, така и отишли си. Имаше визия за книгата, беше започнал да я пише, ние я дописвахме, помагахме му да я дигитализира в последния месец от живота му. Едва тогава в пълна степен разбрахме какъв смисъл има за него това… В погледа му, в пламъка, с който ни подканваше всеки ден да пишем, това удължава неговия живот в пряк и преносен смисъл.

Правим допълнителни проучвания за хората, много неща научаваме за града и по този начин преоткриваме света на баща ни. Това ни носи удовлетворение, а Велико Търново свързваме с него. И ни връща по-често тук, което беше неговото желание“, добави Кристина.

Иван Панайотов имаше мисия – да ни показва как и защо да обичаме този прекрасен град, бяха единодушни всички присъстващи.