В Козаревец вдигнаха Ергенска сватба

И тази година Ергенската сватба в лясковското село Козаревец се превърна в интересно и забавно шоу за жители и гости. Тя бе възстановена през 2008 година по идея на читалище „Земеделец-1899” след 18-годишно прекъсване. Според читалищните архиви за пръв път мъже са се венчали през 30-те години на миналия век. И това е продължило до 1989 година. След това традицията е прекъсната, но обичаят бе възроден по стари фотоси, архивни документи, по спомените на козаревчани и благодарение дейния кмет на селото Парашкев Парашкевов. Събитието се организира от кметството и читалищното настоятелство, с финансовата помощ на община Лясковец, фирми-спонсори, дарители и любители на този зрелищен спектакъл. От 2008 година в началото на всеки февруари се организираше такава сватба – в студ, сняг и минусови температури. Желанието на актьорите да играят е огромно, а зрителите се забавляват до насита. Но за да не омръзва на хората и да я чакат още по-нетърпеливо, организаторите решиха в бъдеще мъжка сватба да правят само във високосна година.

И така тази година тя се проведе за шести път, с много актьори, с многобройна публика и в богато интериорно оформление, защото на мегдана пред кметството бяха импровизирания дом на булката, бръснарницата, къщата на кръстниците, ритуалната зала и т. н. Организаторите се бяха погрижили да построят необходимите сгради за различните ритуални действия в играта. Ергенската сватба местните наричат още „тулум”. Играта на персонажа „Тулум” е в основата на празника. Облечен карнавално, с торба дървесна пепел, той опушва ергените, за да ги отличи сред останалите, да изгони злите сили от тях. Смисълът на ритуала цели да се множат семействата, рода, а с него и всеобщата надежда – в края на зимата да се пропъди злото, а доброто и позитивното в живота да възтържествуват. Празникът започна с калесване – оповестяване, че в селото ще има сватба. Същинската комична игра беше на площада – пресяването на пепелта „засевки у булката”, което се състои в импровизирания „дом на булката”, последвано от ритуалите „бръснене на младоженеца”, „вземане” на кръстник и кръстница, „извеждане” на булката, „венчавка” и булчинско хоро. Тази година в ролята на младоженците Кютюк Мара и Дълъг Мочо влязоха Николай Иванов и Атанас Златев. Двамата мъже си казаха „Да”, не защото имат различна сексуална ориентация, а защото такъв е обичаят – всички участници да са от силния пол. Всичко – наричания, пожелания, действия, се прави на обратно. Традицията е заложена и в имената на самите младоженци – Дълъг Мочо се играе от нисичък ерген, а Кютюк /дънер/ Мара е високичък младеж – т.е. булката е доста по-висока от избраника си, за да изглежда всичко смешно, комично. Ролята на главния персонаж Тулума майсторски изигра Петко Петков, а заложник и водещ на сватбата бе актьорът Стоян Златев.

Персонажите тази година бяха 25 – предимно младежи от селото, които влязоха в ролята на булка, буляк, кръстник, кръстница, свекър, свекърва и т.н., както и неорганизирани сватбари. В различните роли се превъплътиха само мъже, като най-младият бе на 15 години, а най-възрастният – 70-годишен. В събитието участваха и някои от талантливите актьори на прочутата с успехите си козаревска театрална трупа. Ритуалът „Тулум-Ергенска сватба” тази година бе под режисурата на Петко Николаев, а карнавалното шествие съпровождаше жива музика от Горна Оряховица. Тъй като по традиция ритуалът се прави след Сирница, организаторите се вслушаха в по-възрастните и спазиха повелята. След Сирни Заговезни има забрана за венчавки и затова ритуалът, бе направен в точното време. Той е своеобразна подкана към ергените да встъпят в брак. В Козаревец разказват, че всеки, който е участвал в Ергенската сватба, не след дълго се жени. Роден през капитализма, възстановен през комунизма, надживял демокрацията, днес ритуалът събира хората, които вече като модерни европейци, отново се връщат към българските традиции и го извършват заради всички козаревски ергени. И тази година мало и голямо беше на мегдана, за да стане свидетел на ритуалните действия. Все повече гости от околността идват на празника, за да се посмеят на воля, а съвсем младите да се научат що е това истинска сватба.

Финал на празника сватбарите-зевзеци сложиха с кръшни хора, в които се включиха сватбари, организатори, другоселци, канени и неканени веселяци, дошли да се забавляват от сърце и душа.