В Горна Оряховица бе отбелязана 136-та годишнина от Съединението на Княжество България и Източна Румелия

Ръководството на Община Горна Оряховица уважи Деня на Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Заради наложените противоепидемични мерки официалното честване бе отменено.
Пред паметния знак на загиналите във войните горнооряховчани бяха поднесени цветя от името на кмета на Общината инж. Добромир Добрев и от председателя на Общинския съвет Даниел Костадинов.
Венци и цветя бяха положени и от политически партии и граждани.

Горна Оряховица има своя дял във великото дело на Съединението. Това е Горнооряховското бойно знаме. То е ветеран от четири войни. Единственото, което е шито у нас и участва в най-важните сражения за Освобождението на България.

Знамето е ушито за горнооряховските въстаници през 1876 г. от Елена Грънчарова, Вангели Шопова и Зойка Обрешкова. От едната страна те извезват лъв, под който избродират думите „Свобода или смърт“ и годината 1876. От другата страна е нашит християнски православен кръст. Знамето на горнооряховските въстаници се превръща в неизменен свидетел и участник на едни от най-важните събития, свързани с войните за национално освобождение и обединение на българския народ в края на ХIХ век. Пленено заедно с водачите на бунта в Горна Оряховица, година по-късно знамето предвожда опълченците на Шипка. То е единственото българско знаме на служба в Руско-турската война 1877-1878 г.

На 6 септември 1885 г. II Пловдивска дружина носи знамето от Горна Оряховица по време на Съединението между Княжество България и Източна Румелия. В Горнооряховското бойно знаме се заклеват войниците на майор Данаил Николаев, под него умират героите от Сръбско-българската война през 1885 г.
Днес знамето се съхранява в Националния военноисторически музей, а негово копие се пази Исторически музей – Горна Оряховица.