Торлака представя книгите „Иваил цар“ във Велико Търново

Среща с един от най-четените съвременни писатели предстои на жителите на Старата столица. На 28 ноември в Клуб „Седем“ Стоян Николов-Торлака ще представи своя „Иваил цар“.

Добрите исторически романи са рядкост, но двете части на „Иваил цар“ определено спадат към тази графа. Книгите са такива, каквото е било управлението на владетеля: бурно, изпълнено с много битки, емоционално, противоречиво. А той самият е един от най-малко познатите, обаче и най-дълго помнените ни монарси. Пълководец, който уж е селянин, а побеждава многохилядни професионални армии. Цар, чието истинско име е споменато само веднъж в ръкописи на съвременници, а славата му не отшумява с десетилетия. Бил е начело на държавата по-малко от три години, но историята му и до днес вдъхновява.

Ивайло е един от символите на Велико Търново и един от най-обичаните владетели, макар нито да е от рода Асеневци, нито от друга знатна династия. Той е феномен не само в българската, но и в световната история с дързостта да посегне на живота на собствения си монарх във време, в което царят е поставен от Бога.

Заповядайте на разговор за история и литература в Клуб „Седем“ на ул. „Дондуков“27! Авторът на „Иваил цар“ ще ви очаква на 28 ноември (сряда) от 19:00 часа.

Подробности за събитието може да следите тук: Стоян Николов-Торлака представя книгите „Иваил цар“

За автора:
Торлака е един от най-търсените съвременни български автори, чийто дебют през 2014-а стана малко на шега и доста изненадващо със „Северозападен романь“. Дотогава нещо подобно не беше излизало от печат: книга, изцяло написана на диалект – от диалозите до авторовия текст. Тя обаче се оказа изключително успешна и остана месеци наред на водещи места в класациите за най-търсени книги. Продължение на романа беше „Автономията????“ (2015), а през  2016-а се появи и развръзката „Май ше ни бъде…“, с която поредицата се превърна в трилогия.
И точно когато авторът вече беше изградил вярна читателска аудитория и характерен стил на писане, той пое в напълно нова посока с четвъртата си литературна рожба „Иваил цар“. Книга първа от сагата излезе от печат през октомври 2017, а „Иваил цар“, книга втора – през лятото на 2018-а.  Историческият роман е ново предизвикателство за творчеството му, но то е и очаквано, предвид факта, че авторът е именно историк.

За „Иваил цар“:
Силвия Недкова: „Мъжка книга, в която битките са чисти, а дворцовите интриги са като кал под ноктите. Наситена с неукротима енергия частица от историята, срамно премълчавана досега – за нераздадената справедливост, за извечния страх по тези земи от разрушаване на статуквото, за късогледството на мнозинството, с което сме белязани отдавна. Едновременно епична и лична книга, в която мъжът Иваил и царят Иваил воюват с демоните си – личните и общите.
Втората част на „Иваил цар“ е разказ за тежестта на короната. За времето в живота на всеки мъж, когато изпълнява дълга към себе си, към рода и народа си. Младият Иваил в първи том извървява дълъг път в търсене на смисъла. Коронованият Иваил трябва да отстоява извоюваното. И го прави, като плаща цената докрай.
Стоян Николов се отнася към Историята като към приятел – малко непохватно, понякога грубо, но винаги честно до кръв. Сигурно е било болезнено да се пише такава книга, може би дори повече, отколкото е болезнено да се чете. Но читателят ще погълне ненаситно всяка дума. И ще ѝ повярва.“

Александър  Петров: „Отдавна ми се ще да прочета нещо подобно за българското Средновековие. Смелост, приключения, битки, пътувания и вълнуващи образи. По едно време се бях примирил, че ако искам да преживявам такива истории, ще трябва да се обръщам към Холивуд и конкретно към „Смело сърце“, но тогава Торлака издаде първата част на „Иваил цар“ и останах очарован. Въпреки че е роман за българската история, написан от българин, в него няма и капка шовинизъм. Нашият цар не е най-мъдрият, най-умният и най-смиреният човек на света. Той е груб, див и понякога – жесток. Невинаги ще го харесвате, но винаги ще го уважавате, защото не се влияе от тълпата, не се примирява с мястото, което първоначално му отрежда обърканата територия, наречена Средновековна България. Всяко решение се взима с твърдост и непоклатимата увереност на човек, който знае, че е на този свят, за да остане в историята и никога да не бъде покрит с праха на бъдещите векове. И двете части на книгата държат под напрежение, интересът не намалява, а накрая историята хваща здраво за гърлото. И краят е точно такъв, какъвто трябва да бъде за човек като Иваил.“