Четвъртите в света говориха през сълзи

Съотборниците на Трифон Иванов излизаха видимо разстроени след поклонението. Почти всички спряха да отронят по няколко думи пред журналистите, като повечето говореха през сълзи.
„Един голям мъж, един голям българин и един голям приятел. Това мога да кажа. Почивай в мир, братчето ми!“, заяви разстроеният Наско Сираков.

„Дано всички го помним. Когато загубим човек, чак тогава се сещаме за него. Имах възможността да бъда с него и в тежки, и в добри моменти… Той е добър човек и сега ако си отвори очите, не би искал да види толкова хора. Не беше човек, който парадираше с моженето си и с човечността си. Ние българите сме особено племе, ценим някого, когато го загубим“, каза Валентин Михов.

„Каквото и да кажем е малко в този момент. Изпратихме един приятел, един човек, който беше готов за всеки един да помогне, както на терена, така и в живота. Лошото е, че Съдбата ни го прибра толкова рано. Трифоне, почивай в мир, приятелю“, отрони, ридаейки пред журналистите, Даниел Боримиров.

Красимир Балъков каза: „Жал ми е, че Трифон си отиде толкова рано. Ние нищо не можем да върнем за съжаление и единственото, което можем да направим е да го изпратим с почит. Дай Боже горе в небесата да играе футбол със звездите, които са си отишли преди него.Трифон имаше своите качества и характер. Неговият хумор, който постоянно го пускаше между нас, създаваше невероятна атмосфера и може да му завижда всеки един човек. Беше човек, който винаги може да изненада с неговия креативен хумор. Когато ми се ядосваше, пак се майтапеше, той беше така. Жалко, жалко, че го няма между нас. В кариерата си той е постигнал много, много. Но човек си отива на 50 години, мисля, че си отиде много рано и можеше да постигне още много за футбола“.

За пореден път Трифон ни обедини, заяви Йордан Лечков. „Ние, когато трябваше да се обединим като футболисти, се обединявахме в отбора. Ако не сте го оценили, това е друг въпрос… А що се отнася до сега, виждате, че всеки дойде – кой от Америка, кой от другаде. Винаги сме казвали, че имаме прекрасни отношения. Искам да бъда весел – Трифон беше весел човек и бъзикаше всички нас, за него нямаше задръжки. Ще го запомним с доброто сърце. Той е пример за децата си“.

Мъчно ми е, че го свързвам сега само с хубави неща. Явно не съм имал шанс когато му е било тежко, да му помагам… Откакто съм бил в националния отбор, с него винаги сме били в една стая. Прекалено много са случките, за да говоря за една. „Щупай, щупай немците по главите“, това му беше лафът след мача с Германия. Спомените са много, не ми се говори. Добър човек беше и добър приятел. Трифон беше много готин, съжалявам, че вече го няма. Не знам защо Съдбата е толкова лоша. Надявам се, че не само ние, но и вие няма да го забравите“, заяви Цанко Цветанов.

Димитър Пенев не бе особено словоохотлив след поклонението. Стратега сподели само няколко думи: „Най-железният мъж в отбора ни. Никога не се предаде. Отне ни го природата и съдбата. Виждате сега на кое място сме в ранглистата. А помните къде бяхме с него. Какво да ви кажа? Трябват такива мъже във футбола ни“.

„Обичам го прекалено много, истински човек… думите са малко, за да опишем какво чувстваме всички. Беше истински човек“, заяви Ивайло Йорданов.