Честита Баба Марта!

Днес празнуваме Баба Марта, имен ден имат всички, които носят имената Марта, Мартина, Мартин. В народните вярвания името на Марта е свързано с името на месеца.

Три са месеците, които са персонифицирани в българските митични представи – януари, февруари и март. Януари и февруари са представени като братя с лют характер – Голям Сечко и Малък Сечко, а Баба Марта се смята за тяхна сестра, която ту е усмихната и добронамерена, ту непредвидимо зла.

Според поверията за да се омилостиви Баба Марта, преди изгрев слънце жените изнасят на двора нещо червено – дреха, пояс, прежда, и го оставят на стряхата или на плодно дърво за девет дни. Вярва се, че червеното „ще разсмее Марта“ и времето ще бъде хубаво. Жените не перат и не простират бели дрехи, за да не падат слани и градушки. За предпазване от гръм не се буха с бухалка, не се тъче, не се вари нищо. Жените не трябва да шият, плетат, предат, тъкат и да работят в градината.

На 1 март имен ден празнуват и всички с имената Евдокий и Евдокия. Православната църква чества паметта на св. Евдокия. От гръцки името означава „благопожелание“ и „добра воля“. Вярва се, че жените с това име са с добър и спокоен характер. Евдокия държи на честността и справедливостта, но въпреки това добродушният ѝ характер може да прости всяка лъжа и грешка.

Традициите повеляват в деня на Баба Марта всеки да подари на близките си специален амулет, наречен мартеница, за здраве и сила през следващата година. Мартениците се изработват специално за този ден, когато според българския народ започва новата стопанска година.

Мартениците се слагат на китките, на врата като огърлица или на дрехите отляво. В някои български региони мястото, където е поставена мартеницата зависи от социалното положение. Младите неомъжени девойки носят мартеници от ляво на дрехите си, младите ергени ги носят на кутрето на лявата си ръка, женените мъже си слагат мартеница в десния чорап.

На някои плодни дръвчета, дръжките на вратите и избите също се слагат мартеници.