Станислава Стоянова: По-справедлив научен растеж и мерки срещу плагиатството в новия Закон за развитие на академичния състав

Промени, свързани с придобиването на научни степени и борбата с плагиатството прие Народното събрание в края на миналата седмица. Те са застъпени в Закона за развитие на академичния състав и създават национална общовалидна рамка за участие в процедурите за придобиване на научни степени, а също за заемането на академични длъжности.

Академичната общност, както и около 6000 докторанти вече имат гаранции за максимално справедлив растеж, съобразен с личните постижения и усилия на всеки участник в обучителния и образователния процес, обясни народният представител от ГЕРБ Станислава Стоянова.
Този закон засяга пряко представителите на академичната общност във Великотърновска област, която е един от големите академични центрове на страната. Това каза още Стоянова, която е главен асистент доктор от Стопанската академия в Свищов и член на парламентарната Комисия по образование и наука.

В района има три държавни ВУЗ-а и около 1000 души, представляващи националната академична общност. Това са професори, доценти, главни асистенти, асистенти и докторанти, които пряко ще почувстват в близко бъдеще възможностите, предоставяни от новата юридическа рамка.
„С приемането на този закон, ние правим стъпка в правилната посока, продиктувана от заинтересованите страни, за осигуряване на условия за обективно, безпристрастно и законосъобразно прилагане на единни национални изисквания към кандидатите за придобиване на научни степени и за заемане на академични длъжности във висшите училища и научните организации“, обясни народният представител от образователната комисия в парламента. По думите на Стоянова това ще доведе до хармонична връзка между научните постижения на кандидатите и възможностите за тяхното академично израстване и кариера.
За пръв път се въвеждат минимални критерии за този процес. Практически това означава кандидатите за професори, доценти и главни асистенти да „събират“ определен брой точки по обобщени показатели в съответната научна област. Тези критерии бяха подложени на предварително обсъждане с ръководствата на висшите училища, информира Станислава Стоянова.

Съгласно новоприетия закон, показателите са два вида – наукометрични, които отразяват научните постижения или постижения в художествено-творческата или спортната дейност; и тези, които отразяват постижения в преподавателската дейност. Към тях университетите, като автономни образователни и научни единици, могат да въведат и допълнителни критерии.
На следващо място, приетите промени предвиждат и създаването на Комисия по академична етика към министъра на образованието. Тя ще разглежда сигнали относно нарушения при провежданите процедури за присъждане на научни степени или заемане на академични длъжности. Предвидено е да се състои от петима членове, един от които е юрист. Председателят на комисията и трима от членовете й ще са представители на 4-те научни области, предложени от висшите училища. Те ще са хабилитирани лица, притежаващи степен доктор и с най-малко 10 години стаж по специалността.

Промените въвеждат условия и ред за установяване на научно плагиатство. Такава възможност ще има както по време на провеждане на процедурите, така и след получаването на научна степен и заемане на академична длъжност.

Според новите текстове, плагиатството ще се наказва без давност, по всяко време, по което се установи. Заварените случаи на доценти и професори, които вече са защитили званието си, но не отговарят на нововъведените задължителни минимални изисквания, също ще попаднат под влиянието на новия закон. В бъдеще те няма да имат право да ръководят докторанти, да са членове на журита и да заемат ръководни постове в сектора.

Депутатът Станислава Стоянова сподели, че приемането на окончателните промени е консенсусен акт на българския парламент, получил подкрепата, както на управляващите, така и на опозицията.