Спиро Константинов – търговецът от Арбанаси, отдал богатството си за Освободителните борби

Богата на факти и събития е професионалната и лична биография на Спиро Константинов – крупен търговец от Арбанаси. Той е роден през 1832 г. Учи четири години в местното Гръцко училище при поп Марин Анастасов. През 1848 г. неговият вуйчо заможният арбанашки търговец х. Панайот х. Атанасоглу го изпраща да учи занаят в Румъния. Едва 16 годишен младежът започва работа в кантората на Костаки Русович в Букурещ. През 1853 г. е привлечен като съдружник в търговското предприятие на х. Парашкев Маринович. От 1859 г. Спиро Константинов установява самостоятелна търговска практика. За стопанските успехи на възрожденският търговец, съдим от факта, че през 1868 г. той притежава 16 търговски магазина в Букурещ и манифактурна работилница за преработка на тютюн. Неговото богатство преди Освобождението се оценява на стойност от 20–30 000 турски лири, които се равняват на 500–600 000 златни лева.

Спиро Константинов е силно повлиян от политическите идеологии, шестващи сред българската емиграция в Румъния. През 1863 г. търговецът се застъпва пред властите за незаконно пребиваващите българи в Букурещ. Отдава значителна част от своето богатство за въоръжаване на бунтовните чети от 1867 г. и за изграждането на Вътрешната революционна организация в българските земи. Спиро Константинов се завръща в България през 1885 г. В началото на XX век той е регистриран като едноличен търговец от с. Арбанаси в Горна Оряховица.

Неговата благотворителна дейност в полза на Отечеството заслужава специално внимание. Спиро Константинов дарява 50 жълтици на старейшините от Добродетелната дружина за революционното движение. През 1863 г. при опит в Габровския хан в Букурещ да бъдат арестувани 60 души български хъшове, арбанашкият търговец гарантира за тях пред властите, дава им средства за препитание и ги настанява на работа при Петър Стоянов. През 1867 г. той дарява сумата от 48 400 цванца за въоръжение на въстаниците от четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. По-късно снабдява с оръжие и четата на Филип Тотю. При последвалия обиск в дома му в Букурещ е арестуван от румънските власти и остава 3 месеца в затвора. През 1871 г. при поредното транспортиране на оръжие „6 сандъка с револвери” до Свищовското пристанище е заловен и затворен за 5 месеца. От 1870 г. Спиро Константинов е член на Българският революционен централен комитет в Букурещ. Той подпомага финансово дейността на българската революционна емиграция и Вътрешната революционна организация в българските земи. Изпраща 7000 жълтици за оръжие на Одеското настоятелство. Част от кореспонденцията на Васил Левски с комитетските дейци в Румъния минава през него.

За заслугите на Спиро Константинов към националноосвободителното движение IX – тото Обикновено Народно събрание през 1889 г. му гласува 50 лв. месечна пенсия. По този повод министър-председателят Стефан Стамболов произнася знаменателната фраза:„Знам какво са правили тамкашните (в Букурещ) българи и самопожертвованието на този човек просто ме удивлява.”

Спиро Константинов умира в бедност през 1911 г. Погребан е в родното Арбанаси.

Изготвил: Доц. д-р Светла Атанасова, главен уредник в отдел „История на България XV-XIX в.” , Регионален исторческ музей-Велико Търново