СИМОНА ЛАЗАРОВА, „БСП за България, АБВ, Движение 21“: Справедливостта избяга от нашето общество“

Родена през 1991 г. във Велико Търново,

Лингвист

с преференция 132

Да си кандидат за Общински съветник не е престиж, а отговорност. Отговорност пред всички познати и непознати. Отговорност за бъдещето на населеното място и едно уважение към родния край.

Много млади хора биват обвинявани от обществото, че едва ли не са безразлични към всичко случващо се. Биват хулени, че предпочитат „Терминал 2“, отколкото да променят нещо.

Затова е и моята кандидатура за общински съветник. Аз съм от тези млади хора, които искат да направя така, че хората да живеят по-добре и да започнат да се усмихват. А хората днес са отчаяни от грижи, безпаричие, поредните сметки, които нямат пари да платят.  Пенсионерите, едва оцеляващи с мизерните си пенсии, забравени от близките си.  Майките, които с последните си заделени пари, купуват нужното на децата си.

Много хора биха казали, че всичко това звучи прекалено лесно на думи, но не е така. Всичко зависи от самите нас. И докато ние не си помогнем – няма кой друг да го направи.

Ако бъда избрана за съветник, бих работила в областта на социалната политика и образованието. Фонд „Младежка дейност“, създаване на „Общински културен чек“, „Социален патронаж“ – това са една малка част от дейностите, които трябва да бъдат развити в нашата община. Ще работя за това родителите с доход на член от семейството под прага на бедността да бъдат освободени от плащане на такси в детски градини и ясли.  Ще поема ангажимент и за бездомните хора, които държавата е изоставила. Аз не искам повече да виждам по великотърновските улици бездомни хора, чакащи за милостиня върху калпавите тротоари!

Родена съм през 1991 г. в град Велико Търново. За мен той е не само роден град, а нещо много специално. Тук израснах, тук завърших образованието си, тук са семейството и приятелите ми. Бих искала да създам семейство тук. За скромните си 28 години имах възможността да живея и обиколя доста държави. Видях живота там, но никога и нищо не може да измести родния ми град. Точно за това аз се чувствам длъжна – като един млад човек, да направя всичко възможно градът ни да се развие.

И бих искала да завърша с една мисъл:

„Великден е ден на вярата. На светлата и непреодолима надежда в доброто и святото. Затова в дни като този-човеко, вярвай!“

Нека да повярваме, че промяната е възможна. Нека повярваме, че можем да живеем по-добре!

Велико Търново – отново Велико с Весела Лечева!