Шистовият газ – геополитика или пазарен прагматизъм?

Служебният министър на околната среда и водите Светлана Жекова взриви публичното пространство с решението на управляваното от нея министерство да се даде право за проучване за нефт и газ в Добруджа на американската компания „Парк плейс енерджи коропорейшън“. Дали е странно съвпадение или логично продължение на дадените пред официални американски представители при посещението на лидера на партия ГЕРБ Бойко Борисов във Вашингтон лобистки обещания, предстои да видим. Съмненията ще останат до тяхното опровергаване чрез действия и решения.

Но това далеч не е цялата картина на проблема.

Добивът на природен газ от шистови скали, чрез хидравлично разбиване продължава да предизвиква остри спорове и яростна съпротива от страна на различни екоорганизации вече повече от десетилетие. Въпреки това разработването на нови и нови кладенци, както и развитието на самата технология в света, върви на пълни обороти.

Защо това е така?

Най-важната причина е политическа, по-малко важната е икономическа. Политическата е свързана с дългосрочната стратегия за национална сигурност на страните приели да потърсят начин за диверсификация на енергийните суровини и постигане на относителна независимост на доставките на енергийни ресурси от други страни. Икономическата е свързана най-вече с подобряване на технологиите и намаляване на себестойността за извличане на единица енергия, както и с достигане на пазарна цена, при която могат да се генерират печалби.

И при двете посочени причини ползите са очевидни. Както за държавата, която си осигурява комфорта да не зависи напълно от външни фактори, не винаги добронамерени, но винаги нестабилни и несигурни, т.е. рискови от гледна точка на дългосрочните стратегии за национална сигурност. Така и за обществото, тъй като пазарната конкуренция сваля цените за крайните потребители, провокира подобряване на технологиите за добив, пренос и преработка, и носи печалби за частните предприемачи.

Къде обаче започва проблемът и се очертава разделителната линия? И защо след като технологията носи очевидни политически и икономически ползи, много страни по света, в това число България, забраниха използването на технологията с хидравлично разбиване?

Първата причина е свързана с обвинението на екоорганизации, че методът замърсява околната среда, отравя подпочвените води и след изчерпване на залежите от разработвания кладенец, оставя опустошени земи, отровени води и в крайна сметка провалени човешки съдби.

Втората причина е намесата на външни фактори, предимно държавни, осигурявали досега енергийните суровини на договорени на държавно ниво цени, с подозрения за значителен корупционен дял в тях, генериращи високи нива на зависимост и готовност за следване на ненационални, дългосрочни стратегически приоритети.

Къде не е и къде е решението?

„Решението очевидно не е в безусловното приемане на технологията и инвеститорите чрез скрити, задкулисни и миришещи отдалеч лобистки и прокорупционни практики“, категоричен е Здравко Попов, политически секретар на партия „Република БГ“. Според него, практиката на цяла поредица български правителства, да прокарват интересите на чужди държави, трябва незабавно да бъде преустановена.

Решението, обаче не е и в тоталното отричане на един очевидно полезен за икономиката и като цяло за гражданите проект, който да гарантира и покрива дългосрочно енергийните нужди на страната или поне значителна част от тях.

Решението е в провеждане на мащабна национална информационна кампания за ползите и вредите от добива на природен газ от шисти, както и за методите на извличането му.

Решението е във въвличането на всички заинтересовани страни – екоорганизациите, инвеститорите, българската общественост, местните власти – в публичния дебат, провокирал вече доста остри реакции, но при сериозен дефицит на информация.

Решението е чрез открит и честен политически диалог, чрез публична защита на аргументите „за“ и „против“, политическите лидери и лидерите на общественото мнение да убедят българското общество в ползите, респективно вредите от реализацията на подобни мащабни за България инвестиционни проекти.

И накрая, след като са изчерпани всички налични способи за информиране, след като информацията е достигнала до всеки български гражданин, след като са чути всички аргументи „за“ и „против“, да се пристъпи към провеждането на национален референдум по темата за проучването и добива на шистов газ.

Ние, от „Република БГ“, ще подкрепим именно такива действия и ще работим последователно и неотклонно за реализацията на референдума.