Саша – свободният пътешественик

Светът наистина е малък… Доскоро на профила ми в социалната мрежа Фейсбук стоеше снимка, на която бях случайно попаднал в интернет – млад мъж, седнал на ръба на опасна скала, надвесена над уникални езера. Сам със себе си в огромната и необятна природа. Спомних си тогава едни прекрасни думи на Стефан Цанев: „Самотата е моята малка, но свободна държава”.

Кой да предполага, че човекът от този фотос ненадейно ще се появи вкъщи, ще ми гостува и дори ми носи камъче за колекцията от тази уникална скала! Това божествено и спиращо дъха място се нарича Trolltunga (в превод: „Езикът на трола”) и се намира в Норвегия, нейде из фиордите. Младежът пък се оказа Александър Банковски, син на моя приятелка украинка от студентските години.

В Кйерагболтен (Норвегия), където не всеки би дръзнал да се снима.

Саша е на 25 години, завършил е икономика, започнал работа в банка, но напуснал въпреки добрата заплата и перспективите в кариерата и тръгнал да пътешества по света. Без пари, на автостоп, в търсене на нови предизвикателства. Признавам, за пръв път чух понятието каучсърфинг.

Симпатичният украинец вече е обиколил 19 страни в Европа, а Велико Търново бе поредната спирка по пътя му към Обетованата земя… Единият от машрутите му бил от Лвов през Полша, Германия до Дания, другият през Беларус, Литва, Латвия, Естония, Финландия до Швеция. От Малмьо се отправя на север за Норвегия.

Има поне осем причини да тръгнеш на пътешествие сам, изрежда Саша: няма нужда от компромиси, не чакаш никого, можеш да се потопиш изцяло в атмосферата, можеш да се отдадеш на мислите си, лесно се запознаваш с нови хора, живееш спонтанно, ставаш по-смел и самостоятелен, разбираш на какво си способен…

Според него автостопът е не толкова безплатен способ да се придвижваш, колкото приключение – никога не знаеш какво те чака напред. Всеки качил те шофьор е една уникална история. Качвали са ме над сто водачи, при това най-различни – от бежанци от Еритрея до директори на компании, и всеки от тях ми е преподавал важен житейски урок, казва младежът.

Колкото и да звучи невероятно, за Норвегия тръгнал със 100 евро в джоба, които в нормални условия биха му стигнали за не повече от два-три дни в тази страна, а за 43 дена похарчил едва 80, което е по-малко от 2 евро на ден. В Скандинавието стигнал до глухите шведски гори под Полярния кръг, 26 дни пътешествал из Норвегия. Изминал 8200 км, което е равно на разстоянието от родния му Лвов до Сомалия, от тях – 5700 км на автостоп. Возил се на 71 коли, включително и полицейска, 12 ферибота, автобуси и прочие, нощувал у 16 души, половината от които му оставяли ключовете за дома си…

Каучсърфингът е да нощуваш у непознати, които предварително са те поканили. Александър Банковски има профил в сайта и оповестява накъде ще пътува, всеки желаещ може там да провери отзивите за него и да го покани, като предложенията са повече от достатъчно.

Каучсърфингът е на първо място запознанство с особен род хора, които постоянно чакат нещо ново и не приемат сивия живот, твърди Саша. Няма нищо общо с организираните екскурзии, защото позволява напълно да се потопиш в живота на дадена страна.

Смисълът за мен е посещаването на нови страни, запознаването с културата им, новият неизвестен хоризонт всеки ден. Не на последно място – и възможност да пътешестваш, без да харчиш пари. Всички хора, в които отсядаш, не ти взимат нищо, а и те хранят, без да искат нищо насреща.

„Край Гьотеборг ме спря шведската полиция, но на молбата ми да ме арестува, полицайката не прояви взаимност и само се снимахме.”

Саша пише и страхотни пътеписи за всяка крачка от пътешествията си, придружени с уникални снимки. Най-необикновеното ми приключение е точно до Trolltunga (Езика на трола), започва разказа си украинецът. Изминах 11-километровия маршрут за 6 часа. Все едно, че се пренесох на Марс – сурови, но красиви скалисти планини, обрасли само с мъх, и многобройни плитки езера. Стигнах до Езика на трола, където помолих една датчанка да ми направи тази снимка, след което едва не припаднах, поглеждайки надолу…

После осъзнах, че ще трябва да прекарам нощта в планината сред ледниците. Нямах палатка, а наоколо нощуваха само три двойки, които нямаха особено желание да приютяват някакъв непознат украинец. Въпреки студа, почти бях заспал, когато се появи ново предизвикателство – леминги (норвежки диви хамстери). Те започнаха да пълзят по спалния ми чувал, а накрая един буквално изникна върху лицето ми и влезе в чувала, след което започна да пищи, но не и по-силно от мен. Разбрах, че няма да се спи и поех обратно пеш.

В крайна сметка до Тролтунга се изкачвах 6 часа, а обратно надолу слизах повече от 8. Общо заедно с автостопа минах 200 км дотам и толкова обратно, 22 км трекинг, безсънна нощ, навехнат крак, битка с лемингите. Всичко това обаче си струваше заради уникалната снимка.

Това било през последната есен. По Коледа Саша сънувал Обетованата земя и тръгнал да я търси. Този път на юг – през Румъния, България, Гърция, оттам в Турция, все още не знае докъде…

Този път с едва 50 евро в джоба, с Шенгенска виза, но без всякакви застраховки. От Букурещ младежът стигна до Велико Търново. Впечатлен е от историята и красотата на града ни и от българите. За два дни в старата столица се увери не само в обаянието й, а и усети невероятно гостоприемство. Срещнах непознати хора по улиците, които ми показаха целия град, подаряваха ми магнитчета, канеха ме и пихме кафе, казва Саша.

Една девойка дори късно вечерта го изпрати пеш през целия град чак до нас, като му показа пътя, и после се върна пеш обратно. Това е то всичката прелест на пътешествията – не просто виждаш уникални неща, а срещаш невероятни хора… И винаги търсиш позитивното у тях.

Оттук Александър Банковски пое към София, където вече го чакаха поредните намерени в интернет домакини. После тръгва към Солун, следващите спирки по пътя му са Волос, столицата Атина, след което следва Истанбул, Бурса, Измир… Никой не знае докъде и докога.

Преди да се разделим, младежът сподели и изводите, които си е направил от своите пътешествия. Каквото и да се случи в живота ви, Бог няма да ви изостави. Помагайте на хората винаги, повярвайте, това ще ви се върне стократно. Не се страхувайте да поемате рискове и да действате спонтанно, казва Саша и завършва с думите на Мартин Лутър Кинг: „Не е задължително да изминете целия път, просто повярвайте и направете първата крачка”.

Анатоли ПЕТРОВ, “Янтра ДНЕС”