„Ромео и Жулиета“ на балет „Арабеск“ закрива „Сцена на вековете“

БАЛЕТ „АРАБЕСК“ ЗАКРИВА „СЦЕНА НА ВЕКОВЕТЕ“

ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО

с най-великата любовна история на всички времена

„Ромео и Жулиета“

музика Сергей Прокофиев,

хореография – Боряна Сечанова,

сценография – Иван Токаджиев,

костюми – Николина Костова-Богданова

на 15 СЕПТЕМВРИ, 19.00 ч.

на сцената на МУЗИКАЛНО-ДРАМАТИЧЕН ТЕАТЪР „Константин Кисимов“

Природата винаги е по-силна от нас. Дъждът попречи да открием престижния фестивал „Сцена на вековете“ на 7 юли. Но това не може да бъде причина да ни откаже да представим на болярската публика нашия впечатляващ спектакъл „Ромео и Жулиета“, в който трагичната история за съдбата на двамата влюбени от Верона, гениално пресъздадена преди 420 години в шедьовъра на Уилям Шекспир, се превръща в символ на първата голяма и неосъществима любов. Енигмата „Ромео и Жулиета” оживява със същата сила и в балетната музика на Сергей Прокофиев.

Спектакълът на  Балет „Арабеск „Ромео и Жулиета“  един модерен танцов прочит на пиесата, в който авторският екип начело с хороеграфа Боряна Сечанова разсъждава върху Шекспировите представи за времето и пространството, за истината, познанието, любовта, мястото на човека в мирозданието.

Спектакълът поставя въпроса за доброто, което носи зло и цената на неуместните съвети. Как се отнасяме днес към отговорността за своите постъпки?. Променило ли се е нещо в човешкото съзнание и поведение днес?  Mожем ли да осмислим и осъзнаем закономерностите  и родовите белези на модерната епоха?. Къде в днешно време остава любовта?. Дали това е временна психоза, носеща опустошение на себе си и на другите, логично продължение на несъзнаваната предпоставка „моята душа е в ръцете на другия“ или велика наивност?

Ромео, Жулиета, дойката и брат Лоренцо – всеки един от тези персонажи има своя логика и задача във фабулата на пиесата. Дали за трагедията на младите са отговорни влиянието на висшите сили и действието на случайността или други причини, които зависят от самите тях.

В настоящия спектакъла ролите на Ромео и Жулиета са поверени на най-младите артисти на Балет „Арабеск“ – Виктория Петрова и Филип Миланов, в образите на дойката и брат Лоренцо им партнират водещите солисти на трупата Даниела Иванова и Асен Наков, които по режисьорския замисъл на хореографа са в дъното на трагичната развръзка.  В ролите на Меркуцио ще видите Васил Дипчиков, майката – Ангелина Гаврилова, Бенволио – Стефан Вучов, Тибалт – Ервин Есен, Парис – Валери Миленков, приятелки на Жулиета – Петя Колева и Андрея Андонова, както и останалите участници в спектакъла – Елизабет Якимова, Марияна Крънчева, Мария Касабова,  Стефка Табакова,Таня Кацарова, Теодора Друмева,   Светлозар Танев..

Проектът е финансиран от Програма „Култура” на Столична община” и с подкрепата на Министерство на културата.

В репертоара на Балет „Арабеск“ постановката на Боряна Сечанова е третата среща с великата пиеса на Шекспир. През 1972 г. италианския хореограф Хуан Корели поставя „Ромео и Жулиета“ по музика на Чайковски, специално за солистите на „Арабеск“ – Татяна Маринова и Юрий Зубарев, които със същата постановка печелят наградата за съвременна хореография на VI-ия международен балетен конкурс във Варна. През 1979 г. Маргарита Арнаудова прави своята версия на „Ромео и Жулиета“ по сюитата на С.Прокофиев. В нея отново ролята на Жулиета се изпълнява от Татяна Маринова както и от Румяна Маркова. В ролята на Ромео е танцувал Владимир Генкулов, Тибалт – Георги Михов, Меркуцио – Радомир Начев и др. Днешната премиера в редакцията на Боряна Сечанова е третата версия на Ромео и Жулиета в историята на трупата.

“Атракцията на тази пиеса се намира на друго ниво – нивото на високия вкус и на високото майсторство. Всеки един от компонентите на спектакъла – хореография, визия, присъствие на танцьорите, защитават това изтънчено ниво на самоотказване от евтини трикове и „доразкрасяване“ или „доразвиване“ на шекспировата трагедия. Респектът към Шекспир тук се изразява чрез всеки жест на сцената – от каменните колони до стърчащата прическа на Меркуцио.”

Мила Искренова

„…Ако трябва с една дума да определя премиерата „Ромео и Жулиета” на Арабеск (30.09.2017 г.), тя ще бъде – талант. Танцът е емоция, движение, ритъм, експресия, техника и пластичност. Но освен това е и говор – на духа, тялото и душата. Хореографът Боряна Сечанова безспорно носи в себе си дарбата да търси отвъд сюжетната линия фините пластове на недоизреченото. Този път разковничето, тайният код е абатът Лоренцо. Въпреки епизодичните му появи (Асен Наков), фигурата е буреносна. Дали спори със себе си или със своя бог? На него ли се моли или на случая? Дързост ли е играта на рулетка със смъртта, или поклон пред олтара на една пламенна любов?

Великолепен успех за младата Виктория Петрова в ролята на Жулиета в постановката на Арабеск. Артистичност, отлични физически данни, тънък усет, изящество и грация. Букет от „дадености”, които напомнят за младата Силви Гилем. Е, това е страхотен комплимент, наистина. Чудесно партньорство с Филип Миланов (Ромео), спонтанно, излъчващо невинната страст на влюбените от Верона и радостната отдаденост на любовта. Между другото нещо изключително рядко и трудно за постигане, не само в киното, но и заради заливащата ни „еротична” пошлост от екрана и сцената. Закачлив, неустрашим и верен Меркуцио (Васил Дипчиков). Впечатляващи Ангелина Гаврилова в ролята на графинята, майката на Жулиета и Даниела Иванова (дойката), която представя разведряващ и сърдечен контрапункт на мрачната фигура на Лоренцо. Много добър баланс между отделните сцени и силна експресивност на ансамбловите изпълнения. Сценография (Иван Токаджиев), която позволява на предметите да „съ-танцуват” и опредметява движенията на тялото, освобождавайки го от ненужни атрибути. В хореографията на Сечанова пластичните решения са центрирани в и около самите танцьори – те се сблъскват, празнуват, влюбват се и се обичат, дуелират се и спорят изцяло със средствата на емоцията и танцуващото тяло. Тук тялото е най-висшият инструмент за изкуство и изкуството е тяло, дори в неговата безжизненост във финала на смъртта.

Сечанова търси. Едно от безспорните постижения на този спектакъл е, че той говори без да бъде бъбрив. Всяко движение на танцьорите е прецизно (аплодисменти за репетитора Олеся Пантикина), но и психологически точно. Чувствата провокират тялото с неговите отчетливи акценти, преливащи се състояния и премерени паузи. Избегнати са изкушенията на „пърформанса” като моментна импровизация, но той присъства като изказ на творческата идея чрез изразните средства на танца.Ч

Силвия Стефанова

Хореографът – БОРЯНА СЕЧАНОВА

„…Изкуството на Боряна Сечанова, нейната пластическа мисъл, са своеобразни, лесно разпознаваеми, дръзко еклектични. Нейният стил  по парадоксален начин съчетава лирика и ирония, възвишено и гротесково

Танцът на Сечанова е динамичен, своенравен и разнолик. С удивителна свобода свързва наглед противоречиви идеи – еклектично приобщава абстрактно с характерно, класическо с модерно, локално и театрално. Не се страхува от образци и има куража да търси там, където вече има безброй натрупвания от идеи, стереотипи и дори шедьоври. Дръзко преекспонира шаблоните като по този начин ги преосмисля.

Боряна търси в танца многоликостта, затова и той е жизнелюбив, пъстър, забавен, ироничен, злободневен, проникновен, елегантен и дори носталгичен, но никога повърхностен и едноизмерен…“

Петър Пламенов

Боряна Сечaнова завършва Националното училище по танцово изкуство в гр. София през 1981 г. и е приета в състава на балетната трупа на Софийската опера и балет. След това продължава своето образование в Москва при проф. Олга Тарасова – през 1990 г. се дипломира със специалност Балетна режисура в ГИТИЗ.

От 1991 г. работи като хореограф, от 2000 г. е директор на балет “Арабеск”, а от 2010 е негов артистичен директор при ДМБЦ-София..

Автор и хореограф на над 50 балетни и театрални спектакъла на сцената на Национална опера и балет – гр. София, балет “Арабеск”, Народен театър “Иван Вазов”, Държавна опера – гр. Стара Загора, Държавна опера – гр. Варна, Държавна опера – гр. Русе, театър “Пантданс” и др.

Боряна Сечанова е ценен и висококвалифициран специалист, с авторитет като педагог и преподавател.

Преподавател по модерни танцови техники в Национално  училище за танцово изкуство, в Американския Университет в Благоевград,  в “St.JONЕ” Университет, Сеул, Корея., а в Нов Български университет е директор на програма „Балетна режисура“. През 2006,2008 г. е избрана за член на журито на Международния балетен конкурс, гр. Варна.

През годините творчеството на Боряна Сечанова е отличено с редица национални и общински награди: 1994 г. – III награда за съвременна хореография на националния конкурс “А.Петров”. През 1996 получава Първа награда за съвременна хореография на Международния балетен конкурс в гр. Варна.

Носител е и на наградата на Софийската община за най-добър спектакъл – за спектакъла “Фауст”  – 2003 г.

През 2004 г. – Награда на град Варна за  най-добър спектакъл – “Дневникът на един съблазнител”

Заедно с Цветанка Петкова-Стойнова получават наградата “Кристална лира” за творчески екип за спектакъла на Балет „Арабеск“ – “Carmina Burana” през 2006 г.

2015 Боряна Сечанова получава НАГРАДАТА НА СТОЛИЧНА ОБЩИНА  за ярки постижения в областта на културата в категория танцово изкуство за спектакъла „ПАНДОРА“ на Балет „Арабеск“ ,

2015 отново за спектакъла „ПАНДОРА“  бе й присъдена КРИСТАЛНА ЛИРА  от Съюза за музикални и танцови дейци.

В периода, в който Боряна Сечанова е директор на Балет „Арабеск“, трупата е  многократен носител на наградите «Кристална лира» на СБМТД, «Златно перо» на ФМ Класик. 2015 г. Балет «Арабеск» получава  наградата на Столична община за ярки постижения в областта на културата, а 2017 г –  Грамота за принос в развитието на българската култура от Министерство на културата и „Почетен знак“ на Столична община

Специално за  Балет „Арабеск“  Боряна Сечанова е  създала спектаклите: „Островът“  по музика на Фоленвайдер; „Сватба“ по музика на Стравински, „Дивачката“ по музика на П. Вълканов; „Дълбоко синъо“ по музика на Астор Пиацола, „Птиците“ по музика на Румен Тосков; „Кайзер валс“ в спектакъла „3/4 Луна“ по музика на Йохан Щраус, мюзикъла „Коса“– съвместен спектакъл на балет „Арабеск“ и театър „София“, „Кармина Бурана“ по музика на Карл Орф , мюзикъла „Ах, този джаз“ – проект на Народен театър „Иван Вазов“, балет «Арабеск» и «Мюзикъл» ООД,  «Дон Жуан» по музика на Христо Петков,  „Квартет”, „Лешнокотрошачката”, Res Nullius 1 , “Колекция Кармен”, „Пандора“, „Ромео и Жулиета“ и др.