Ръководството на Община Горна Оряховица почете 146-ата годишнина от рождението на Атанас Буров

Ръководство на Община Горна Оряховица почете 146-та годишнина от рождението на Атанас Буров. Тържественото честване бе отменено, заради наложените противоепидемични мерки.

Пред паметника на българския финансист, филантроп, дипломат и политик бяха поднесени венци и цветя от кмета инж. Добромир Добрев, от председателя на Общинския съвет Димитър Николов, от ПГЛПИ „Атанас Буров“, като и от Фондация „Атанас Буров“. Цветя бяха поднесени и от Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва, Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите, Съюза на ветераните от войните.

В кризисни моменти, както сегашния, Атанас Буров е помагал на българското правителство и чрез тях на българския народ, за да може България да се спаси от тези кризисни години и да успее да тръгне отново нагоре. Освен банкер, той е и изключително значим политик. За съжаление неговата смърт и забравата, която той получава след това ще останат като едно тъмно петно, признаваме си, за нашата нация. Това, което ние най-малкото можем да направим е да почитаме паметта му, да почитаме заветите, които той е оставил за всички нас. Затова и днес прекланяме глави пред великия Атанас Буров, каза пред присъстващите заместник-кметът Пламен Мадемов.

Атанас Димитров Буров е роден в Горна Оряховица на 30 януари 1875 г. Учил е в родния си град и в Априловската гимназия в Габрово. Завършил е право и икономика в Сорбоната – Париж през 1903 г. После е учил в Швейцария и Англия. Владеел е до съвършенство няколко езика. Ръководил е финансовата група на Българската търговска банка. Бил е изтъкнат банкер, политик и държавник – участвал в 7 правителства. Многократно е бил народен представител. Участвал е в основаването на Демократическия сговор, бил е един от лидерите на Народната партия. Бил е доброволец в трите войни 1912-1918 г.

До края на живота си е останал родолюбец. На два пъти (през 1941 и 1944 г.) отказал предложения на Британската легия в София да напусне родината си и да отиде на пълна издръжка да живее в Англия.

“Народният съд” през 1945 г. го осъжда на строг тъмничен затвор. после е интерниран в Дряново. През 1947 г. се застъпва против смъртната присъда над Никола Петков, вследствие на което е пратен на лагер. през 1952 г. е осъден отново на 20 г. затвор. Умира в затвора на 15 май 1954 г.

Обявен е за почетен гражданин на Горна Оряховица през 2000 г.