Проф. Севдалина Димитрова, втора в листата на АБВ: “Време е да се даде ход на знаещите и можещите”

– Проф. Димитрова, кое Ви мотивира да се включите в политиката и предстоящите избори?

– Бях поканена от АБВ да се включа от гражданската квота и след задълбочено обмисляне от моя страна реших да приема. Досега не съм имала желание да участвам в политиката, но стеклите се събития през последните години ме накараха да се замисля сериозно върху това, че наистина хората на науката трябва да се включат със своя опит и умения, за да изградят моста между знанието и практиката. Трябва да се използва в максимална степен потенциалът на академичния състав, за да се намери решение на голяма част от натрупаните проблеми. А относно това защо се присъединявам към ПП АБВ, една от причините е, че през годините по някакъв начин съм споделяла левите идеи. Също така, преглеждайки програмите и изказванията, които започнаха много преди старта на предизборната кампания, имаше нещо, което наистина ме докосна и реших да се включа към листата на АБВ. Мисля, че трябва да се даде ход на знаещите и можещите, на хората, които биха били полезни на обществото.

– Кои са основните акценти в програмата на АБВ?

– Това, което ми допада в програмата на АБВ, е, че с простички думи са назовани точните проблеми и по какъв начин могат да бъдат решени. Например думичката “нормален живот”. Някой би попитал какво означава това. Но нима ние не искаме да имаме едни нормални отношения, да съхраним своята идентичност, народопсихология, история и корени. Също така “работеща” държава. Трябва да имаме наистина условия да се работи и да вървим в посока, в която да създадем работеща система на всяко едно ниво. Трябва да създадем работни места и икономика на знанието. Засега само говорим за такава икономика, но все още трудно можем да кажем, че сме я изградили. Трябва да преодолеем апатията, която ни е обхванала.

Но за мен най-важният момент е именно връщането към българския корен, в противен случай се обричаме. Трябва да търсим варианти да възродим българското село, защото сме тясно свързани със земята. Нека не забравяме, че България винаги е била селска страна и не биваше да се допуска да загърбим и обезлюдим селата, някои от които вече не съществуват на картата. Не трябва да забравяме, че хлябът ни идва именно оттам. Има още много други акценти, но това е едно от нещата, които за мен са изключително важни.

– По какъв начин можем да възродим селата?

– Според мен потокът на населението трябва да тръгне от града към селото. Не бива концентрацията да е само в градовете, много от тях вече се задъхват. Малко по малко хората трябва да се завърнат към корена и към земята. За съжаление през годините поради редица обстоятелства българското земеделие и животновъдство пострадаха сериозно, но съживяването им не е непосилна задача и трябва да тръгнем именно в тази посока.

– Кризата, породена от Covid-19, постави на изпитание цялото общество, включително и образователната система. Каква е визията ви за решаване на проблемите именно в образованието?

– За съжаление тръгнахме да си прекрояваме историята и да променяме редица ценности, възпитаването в които започва още от най-ранна детска възраст. Смятам, че трябва да се върнем към всичко това, което ни е съхранило като нация в хилядолетната ни история. Също така мога да кажа, че ние имахме една наистина издържана система. Да, има нови моменти, които трябва да въвеждаме, но не бива да отричаме всичко останало. Това, което за мен е най-големият проблем, е отрицание на отрицанието за тези повече от 30 г. от началото на промените, без да имаме приемственост и надграждане на постигнатото.

Имахме базата, но за съжаление я разградихме. Да, трябва да вървим към дигитализация и информационни технологии, но нека не забравяме и не пренебрегваме класическия начин на обучение. Също така аз лично не приемам този начин на предлагане или препоръчване на учебници, това не бива да се допуска.

Прекалено много се хули висшето ни образование, че не е качествено, но това не е точно така. Наистина имаме сериозни критерии, свързани с европейското пространство на висшето образование, с които, искаме или не, трябва да се съобразяваме. От друга страна имаме много добри преподаватели. Да, имаме много университети, но когато има конкуренция, има и движение напред. В университета, в който преподавам, мога да кажа, че качестовото на образование е издигнато в култ, тъй като сме в такава област, в която нямаме право да грешим и трябва да формираме съответните компетенции. Именно в тази посока трябва да вървим.

За мен най-големият проблем е промяната в законовата уредба по отношение на академичните длъжности и научните степени. Сякаш контролът се позанижи и понякога наред с много добри дисертации и трудове имаме и някои пропуски, които при по-голям контрол ще успеем да преодолеем псевдонауката.

– Като кандидат за народен представител от Великотърновски избирателен район кои според Вас са основните проблеми в областта?

– Смело мога да кажа, противно да някои опоненти, че Великотърновска област е добре развит регион. Това, което най-вече трябва да търсим оттук нататък, е провеждането на тази предстояща политика на сближаване. Тя е тази, която ще ни позволи да обърнем поглед на малките селища от даден регион, които да ни бъдат приоритет. В по-големите населени места и градски центрове са направени доста неща и именно за това трябва да се обърнем към по-малките, в които има голям потенциал за развитие, и да търсим териториалното сближаване. Това означава да подобряваме свързаността на всички нива, да укрепваме мрежата от градовете центрове и развитието на трансграничното и междурегионално сътрудничество. Да не забравяме, че Великотърновски регион е интегрална част от Дунавското пространство и младите хора от този регион виждат една добра перспектива за своето бъдеще и реализация. Трябва да търсим интегрираност в самото европейско пространство, едно полицентрично териториално разпределение и развитие на икономиката, на съхранено природно и културно наследство. Специално във Велико Търново и региона сме щастливци, успели да съхраним толкова свои традиции и културно богатство, които трябва да продължим да развиваме и занапред.

По отношение на икономическото сближаване трябва да търсим едно по-високо качество на регионалния потенциал и опазване на околната среда. Имаме някои проблеми в тази посока, но логично, когато искаме да развиваме икономиката, трябва да търпим и някои негативи, но трябва в максимална степен да ги елиминираме и да търсим съответната регионална конкурентоспособност именно в подкрепа на икономическия растеж. Както и да имаме едно стимулирано развитие на нашите специфични територии. За мен е много важно да имаме социално сближаване, което означава да създаваме равностойни условия за развитие и реализация на човешкия капитал, с който разполагаме.

– Споменахте, че трябва да избягаме от апатията. Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да гласуват?

– Бих призовала хората да излязат и да гласуват, независимо за кого. Нека намерят и припознаят дадена програма, има достатъчно много кандидати, партии и движения. Но трябва на всяка цена да отидат до урните, а не да стоят у дома и да казват “Всички са маскари” и “Няма алтернатива”. Винаги има алтернатива, важното е да се гласува.

– Кои хора очаквате да подкрепят АБВ на 4 април?

– Вярвам, че ще ни подкрепят хората, които търсят алтернатива, могат да четат програми и да се вслушват в тях. Така че се надявам всички хора, които досега не са намерили своята ориентация, да успеят да я открият и да отидат да гласуват. Трябва да излезем от апатията и да вървим напред. България трябва да ни е свидна и да я развиваме.