Проф. Любомир Халачев – водач на листата на АБВ: “Истински свободни са само мислещите хора”

Проф. Любомир Халачев завършва  ВГИК в Москва през 1972 г. През 1974 г. се посвещава на образованието по операторско майсторство в НАТФИЗ. От 1975 г. работи в Студия „Време“ като оператор и режисьор на документални и научно-популярни филми. През 1991 г. основава „Кодиак“ – продуцентска фирма, която по-късно се преименува на „Кадиак Филм“. Един от основателите на Асоциацията на филмовите продуценти. Работи като режисьор, продуцент и сценарист на документални филми и телевизионни драми.

Специализирал е в Полша, Италия, Франция и Дания. Бил е гост-преподавател в Сингапур. Ръководител и лектор на семинари и уъркшопове в европейски програми, член и председател на журита на български и международни фестивали. Професор, доктор по изкуствознание. Декан на Факултет екранни изкуства на НАТФИЗ (2005 – 2011) и Ректор (2011–2015). В момента преподава „Документално кино” на студентите по „Операторско майсторство“ и „Продуцентство” в магистърската програма „Мениджмънт в екранните изкуства“.

Създал е повече от 100 късометражни филма с множество награди на български и международни фестивали. Автор е на десетки статии, на 8 книги в областта на киното и телевизията и на 5 книги с разкази. На президентските избори през 2016 г. се кандидатира за вицепрезидент заедно с Ивайло Калфин, а сега е водач на листата на АБВ във Велико Търново.

– Проф. Халачев, какво е за Вас Велико Търново?

– Уникален град за всеки един българин. В ранното Средновековие България е заемала важно място в политиката не само на Балканския полуостров, а и на Европа. Има дори останали записки от папата, когато се покръства страната, който казва, че който владее България, владее и Балканския полуостров. За съжаление след това попадаме в една геополитическа дупка, но Велико Търново си остава град, който е знаков за България. Неслучайно тук е Учредителното събрание. Лично аз си го спомням от моята младост на кинаджия, че където и да отивахме, минавахме оттук. Снимахме доста, тук снимахме и сериала “Демонът на империята”, в който бях асистент. С Велико Търново съм свързан чисто емоционално.

– С какво припознавате АБВ като Ваша партия, бяхте и кандидат за вицепрезидент на Ивайло Калфин?

– АБВ е първо партия, чиста в посланията си. В момента ние говорим за нормален живот и работеща държава. Интелектуалната сила на България, знанието – в партията ни има много хора с високо образование. Затова залагаме много на образованието – именно то ще издърпа България от тази недобра ситуация. АБВ има принципна политика по отношение на правовия ред. Никога не сме правили компромиси по отношение на това какво може и какво не може в държавата. Законът и правосъдната система за много важни. Естествено,  и всичко останало, което касае духа на България, културата, която през последните 15-20 г. постепенно ни напуска. Държавата се опростачава, езикът става агресивен. Загрижени сме за отношението към селското стопанство, земеделието и животновъдството, защото те са в тежко положение. В секторите имаме ясни политики и много умни хора. За мен и Калфин казваха, че сме най-интелигентната двойка от кандидатите за президент.

– Как ще претрансформирате тази програма и идеи спрямо проблемите на Великотърновския регион?

– Те никак не са малко и проблемът е, че в последните 20 години Северна България изостана много от Южна. Ние не приемаме много неща отпреди Десети ноември, но тогава имаше стремеж на политическото ръководство да развива равномерно в цялата страна индустрията и икономиката. За съжаление в последните години инвестициите отидоха в градовете от Южна България и северната част и Велико Търново като неин център изостанаха много. Трябва да се помогне на старата столица да започне да привлича инвестиции, преди всичко със създаване на добра инфраструктура. Най-важното е създаването на силна промишлена зона, в която да има добре работеща администрация.

В. Търново има шанса да си помогне и със собствени сили, защото освен всичко, е и университетски град. Тук е вторият по големина и значение университет в България, в който да се възпитават кадри да работят за града. Също и Военният университет. С проф. Димитрова, която е преподавател там и втора в нашата листа, говорихме, че когато завършат военните си задължения към държавата, възпитаниците на НВУ могат да насищат града със специалисти – в организация, логистика, инженерство… В. Търново има потенциал и трябва да го използва, като разчита на своите кадри, но трябва и да се бори за отношението на централната власт към регионите.

В нашата програма е заложена децентрализация на управлението и бюджета. Не може държавата да се управлява от един човек, който минава и раздава пари на този и онзи, както му хрумне. Регионите трябва да имат собствена политика, не може да се превръщаме в монархия. Общинското ръководство тук трябва да прояви сила и упорство да се бори за равномерно раздаване на средствата. И тук не става въпрос само за В. Търново, а за цялата област. Тя е направо обезлюдена. Свищов, който е уникален град със своето развитие, в момента е просто изостанал.

– Проф. Халачев, кое Ви изкуши първо – киното или литературата?

– Литературата, защото аз пиша от дете, но в същото време бях член на нашия Киноклуб в София. Завърших в Москва ВГИК и като се завърнах, дълги години работих в студия “Време”, където се правеха прекрасни документални филми. Започнах да преподавам и в тогавашния ВИТИЗ. През цялото време съм правил и кино, започнах да пиша и книги. Накрая станах и ректор на НАТФИЗ, но не съм спирал да снимам и филми. Голяма част от тях са посветени на историята на България. Много обичам българската история. Опитваме се да разкажем и покажем с факти, че нещата са невинаги черно-бели, а са сложни. България е малка държава, която бавно и упорито преминава по пътя на своето усъвършенстване. Разбира се, преминаваме през много трудности, защото геополитиката през последните 140 години не е била благосклонна към нас. Винаги сме попадали в някакъв вихър на страстите и интересите на големите сили и това ни е носило много проблеми.

Много хора има, които искат България да изчезне като самосъзнание, да остане като клиенти, пациенти или електорат. А ние не сме такива, ние искаме да бъдем силни и независими. Затова искам и моите филми хората да ги видят и да се замислят. Моето обръщение към хората е: мислете, преди да направите крачка, в случая – преди да гласувате, защото истински свободни на този свят са само мислещите хора. Останалите не са свободни, а само временно са пуснати на свобода. Искате ли да сте свободни – мислете!