Приеха мерки за ограничаване опасността от разпространение на туларемия

В Областна администрация Велико Търново се проведе заседание на Областната епизоотична комисия. Заместник-областният управител Любомира Попова откри заседанието, което бе свикано във връзка с регистриран случай на туларемия в страната. На заседанието бяха обсъдени спецификата на заболяването, обстановката и мерките за действие в област Велико Търново.

До този момент е открит само един болен, жена на 75 години от свищовското село Алеково. Тя е била диагностицирана в Пловдив, където живее от няколко месеца. Не са открити други болни хора, няма и заразени животни, съобщиха д-р Евгения Недева, директор на РЗИ – Велико Търново и д-р Станимир Спасов – директор на  Областна дирекция по безопасност на храните – Велико Търново.

Комисията прие мерки за ограничаване опасността от разпространение на заболяването, които включват, създаване на организация за запознаване на всички общопрактикуващи лекари при неизяснени случаи на лимфаденити в диференциално-диагностичен план да се има предвид туларемия. Комисията препоръчва и организационно-методична помощ в специализираните практики по УНГ, очни болести и хирургични болести в община Свищов за своевременно съобщаване и изпращане на материали за изследване за Туларемия. Мерките още включват и съвместно епидемиологично  и епизоотологично проучване, както и засилен санитаро-хигиенен контрол.  Освен това комисията препоръча и провеждане на дератизационни мероприятия в село Алеково в домове, обществени сгради и складове.

Туларемията е остро инфекциозно заболяване. Причинява се от бактерии, които са с висока устойчивост (в почва – повече от 4 месеца, в замразено месо – 93 дни, солено месо – 30 дни, мляко – 104 дни, хляб – 14 дни, в ларвите и нимфите на кърлежи – до 8 месеца). Пряката слънчева светлина ги убива за 20 минути, температура 60°С – за 5 минути, дезинфектанти – за няколко минути.   Основен източник  на заразата в природата са различни животни – основно гризачи, хищници и птици.

От природните огнища заразата се предава на домашните животни и на гризачи обитаващи жилищата.  Болестта се предава най-често по хранителен  път – чрез заразена храна и вода, при попадане върху тях на урина и изпражнения на болни животни. Може да се предаде и при ухапване от кърлежи и комари, чрез  вдишване на заразен прах при обработване на кожи и чрез проникване през кожата и лигавиците.

Като профилактика от  от РЗИ препоръчват, недопускане на плъхове в обитаваните помещения, до хранителни продукти и питейна вода. Оглед на тялото за кърлежи след пребиваване на открито и наблюдение на местата на евентуално ухапване.Избягване на консумация на вода от непроверени водоизточници, обилно измиване на плодовете и зеленчуците предназначени за консумация в суров вид. Използване на лични предпазни средства при обработка на кожи или при пряк контакт с диви или домашни животни и замърсени от тях повърхности.