Предложение за мораториум върху училищните земи е внесен в НС от доц. д-р Милен Михов

Много сгради на закритите училища в последните 20 години пустеят и се рушат или са разпродадени от общините, в които се намират. Но никой не говори какво се случва със земите на закритите училища, които по закон трябва да се прехвърлят на т.нар. приемни училища. Още по-лошо е, че земите и на действащите училища стават обект на грабеж, а би трябвало приходите от обработката на земята да отива за нуждите на образователната система и подготовката на децата.
Въпросът за мораториум върху училищните земи бе поставен от директори на училища от  Шуменска област на среща с представители на областното ръководство на ВМРО .

Въпросът бе отправен и към доц. д-р Милен Михов, заместник-председател на парламентарната комисия по образование и наука и народен представител от  ВМРО в ПГ на „Обединени патриоти“.
Във връзка с гореизложеното той отправи питане до министъра на образованието за статута на училищните земи.

Повод за питането е конкретен казус – опитът за заграбване на 1787 дка земя, собственост на ОбУ „Св. Паисий Хилендарски“ в първата ни столица Плиска, не от някой друг – а от училищното настоятелство. Училището е на път да загуби земите си, атакувано в съда, като от настоятелството искат да ги придобият по втория начин – по давност на общо основание поради редица законови пропуски. Преди известно време Апелативният съд във Варна потвърди на втора инстанция решението на Окръжен съд – гр. Шумен придобиването по давност на земята, тъй като в последните 20 години Настоятелството било страна по договорите за аренда, а не училището. Друг много интересен факт е, че досега никой официално не е поставял въпроса в последните 20 г. защо на това, а вероятно и на хиляди други училищни настоятелства, е позволено да са регистрирани в частна, а не в обществена полза, след като би трябвало да защитават обществения, а не частния интерес.

Като обобщение можем да кажем, че на територията на цялата страна може да се говори за поне 750 000 декара, които училищата в страната са притежавали до аграрната реформа от 1946 г.
При реституцията на аграрната собственост в страната през 90-те години на миналия век голяма част от тази собственост беше възстановена и предоставена за управление на училищата, общините или на училищните настоятелства, регистрирани по тогавашния Закон за лицата и семейството, а не както е било редно цялата собственост да се възстанови  на училищата – липсвали са, както и в момента, ясни законови разпоредби. Липсва регламентиран правен статус на земеделски земи на училищата, както и гаранции за самостоятелното им управление.

За това ВМРО – Шумен предлага :
1. С подкрепата на общините МОН да създаде Публичен електронен регистър на училищните земи, до който всеки български гражданин да има достъп и да следи как се управляват те. Средствата от аренди и други постъпления от училищните земи, без значение дали те са управлявани от настоятелства или от общините, да бъдат публично отчетни и да се инвестират в училищата, каквато е била свещената воля на техните дарители.
2. Статутът на училищните земи да се приравни с този на държавните и общинските земи – т.е. да не могат да бъдат придобивани по давност.
3. Училищните настоятелства да бъдат (пре)регистрирани в общественополезна дейност и да бъдат включени в специален публичен регистър, контролиран от Министерство на правосъдието. Да се контролират от МОН също. Техните управителни органи да бъдат ограничени с мандатност до 2 г., но със срок не по-дълъг от този, в който детето им се обучава в съответното училище. Да се забрани получаването на заплати от членовете на Настоятелствата. Да се ограничи до 1/3 броят на „обществениците” в настоятелствата. Останалите да са учители и родители.  Да се определи ясно термина „общественик”.