Почетоха паметта на Спасителката на Горна Оряховица Елена Грънчарова

На 24 февруари се навършват 98 г., откакто Горна Оряховица изпраща в последния й земен път своята Спасителка Елена Грънчарова. Днес пред паметния й знак в парк „Никола Петров“ бяха поднесени венци и цветя на признателност от кмета на Общината инж. Добромир Добрев, председателят на Общински съвет Димитър Николов, представители на патриотични организации, общественици.

Близо век по-късно все още трудно се намира отговор на въпроса къде е разковничето в поробена Горна Оряховица да има личност като Грънчарова – смела, излъчваща красота и самочувствие, които увличат, каза пред присъстващите заместник-кметът Пламен Мадемов.

Елена Грънчарова е родена през 1842 г. Омъжва се за наследник на богатия род Хаджидемиеви в Търново. Само и само да вървят търговските дела на мъжа й и свекъра й, била принудена всеки ден да посреща бейове и паши. Подразнена, година по-късно напуска съпруга си с едногодишния им син Димитър на ръце и се връща в Горна Оряховица.

Тук попада в съвсем различна среда. Свързва се с родолюбивия род Грънчарови и се омъжва за Моско Грънчаров – 43-годишен вдовец с 4 деца. Започва да помага в просветната дейност на Грънчарови и в организацията на революционната дейност в местния комитет. Заедно с Вичо Грънчаров през 1872 г. основават Дружество „Просвета“. Участва в опасни мисии в подготовка на Априлското въстание – пренасяне на оръжие, на тайна кореспонденция, укрива апостоли. Едно от трите знамена, които ушиват в дружеството, по-късно участва в боевете на Шипка и Шейново, разказа още зам.-кметът.

Реално в Горна Оряховица Априлско въстание не избухва. 13-те човека, които посмяват да излязат с оръжие, са заловени. По-голяма част от мъжете са арестувани, останалите успяват да избягат далеч от града. Останалите в Горна Оряховица се затварят в къщите си под заплахата от арести. Така Горна Оряховица остава без мъжко население, но по-страшното в тази картина е, че около града започват да се събират черкезки банди с идеята да грабят, палят, безчинстват.

Вероятно Горна Оряховица е щяла да бъде сполетяна от съдбата на Перущица и Батак. Но тук се появява една дръзка жена. Виждайки опасността, надвиснала над града, Елена Грънчарова удря камбаната на църквата „Св. Богородица“ и започва да събира жените.

За кратко време събира няколкостотин човека и шествието потегля към Търново при тогавашния губернатор. Османлия, видял ги да слизат по баира, помислил, че идват московците и занася това в конака. Ето защо водените от Елена Грънчарова са посрещнати от две роти турска войска.

Когато вижда, че шествието е предвождано от жени, се появява Реуф паша. Заптие обаче удря с приклада си Елена Грънчарова и я събаря на земята. За изненада на всички тя се изправя и го зашлевява. Уплашеният владика я попитал какво прави, а тя отговорила: „Мене бият и аз бия“.
Реуф паша успява да удържи заптието, но Елена Грънчарова продължава да е все така дръзка. Отива при пашата, изтегля сабята му и му казва с нея да накаже тези, които смята за виновни, но да не дава черкези и други банди да опустошат процъфтяваща Горна Оряховица. Реуф паша, впечатлен от случилото се, приема волята на Елена и като гаранция й подарява златния си пръстен. Освен това изпраща две роти като охрана на града. Така Елена Грънчарова спасява Горна Оряховица, каза в заключение Пламен Мадемов.

Елена Грънчарова доживява Освобождението и живее още дълги години като защитник и съветник, изключително почитана от съгражданите си. Изпратена е с огромни почести.

През 2000 г. Елена Грънчарова е обявена за Почетен гражданин на Община Горна Оряховица, а пред 2012 г. дамски инициативен комитет постави паметен знак в парк „Никола Петров“, който показва къде почиват тленните останки на Спасителката и където всяка година на тази дата горнооряховчани свеждат глава пред паметта й.