Пламен Борисов: ВМРО има политическа идеология, за разлика от огромна част от формациите на българската сцена

Пламен Борисов  от Свищов е най-младият кандидат в листата на ВМРО от гражданската квота. Роден е на 24 май 1991г. Завършил е висше образование степен „Бакалавър“ в СА „Д. А. Ценов“, специалност „Счетоводство и контрол“. В момента учи за магистърска степен специалност „Режисура“ в Благоевград. Работи като видеограф (снима видеа), неженен.

Какво кара един толкова млад човек да влезе в активната политика?

Не мисля въобще, че 29-годишната възраст е чак толкова млада. Нашите баби и дядовци на тази възраст са имали вече големи семейства, грижили са се за деца и домакинства, имали са ред други социални и обществени отговорности. На тази възраст моя прадядо се е бил и загинал като войник на прочутия 33-ти Свищовски полк в Балканскатите войни и е загинал в боевете при Чаталджа. Съвременното консуматорско общество и масово прокламираните и приемани вече като догми либерални ценности, уви, създават незрели и неподготвени за живота младежи и от това идва усещането, че това е някаква твърде млада възраст да се интересуваш от обществото и от това, накъде върви то. Аз винаги съм проявявал гражданска активност, смятам, че това е правилният начин да се постъпва – да се формира мнение, да се отстоява, да се налага сред повече съмишленици.  За съжаление, демографският колапс на българската нация и застаряването на населението създава усещането, че 29 години е млада възраст – това при другите народи не е така и това е част от проблема ни като нация – отказваме да носим отговорност за собствената си съдба, прехвърляме я на някой „по-възрастен“ и „по-знаещ“ и резултатите ги виждаме всички!

Как избра ВМРО за изразител на твоите идеи?

Аз съм част от гражданската квота на листата. Досега не съм бил партийно обвързан с никоя формация. ВМРО е гласът на здравомислещия национален патриотизъм и консерватизъм. Те нямат нужда да са най-шумните в стаята, а от разумно обяснение на посланията им към хората, защото всъщност са естественото тяхно състояние. Самите хора инстинктивно посягат към тях в трудни времена, защото търсят опора в познатото, в стабилното, което е всъщност и въпрос за ценностната им система и това най-ясно си пролича по време на тази пандемия, която се случи. Живеем в уродлив свят без координатна система, без котви, които да привързват човека към родното място, към семейството, към общността, която те е изградила като личност. Малкото такива привръзки съзнателно биват атакувани и унищожавани от хунвейбините на либерализма. ВМРО има политическа идеология, за разлика от огромна част от формациите на българската сцена. Това показва сериозност и ангажираност. Аз съм дълбоко убеден, че посоката, в която някои кръгове тикат развитието на обществото, е погрешна. На тези опити трябва да има отпор и считам, че ВМРО може да го организира. Разбира се с помощта на широк граждански алианс от мислещи хора, които да помогнат. Затова избрах да приема предизвикателството и да се включа.

Какви са проблемите на младите хора в областта, за които би работил като народен избраник?

Тези проблеми са явни и видни за всеки непредубеден човек. Аз съм представител на българското село в листите на партиите. Такива хора вече почти не останаха! Българското село, което е било гръбнака на нашето общество, е разгромено. Доколкото го има е в ръцете на арендатори – мултимилионери и техни издънки. Няма го малкия предприемач, човекът, който развива нормален собствен бизнес в родното си място, което му позволява достойно съществуване. Още по-малко го има и наемният работник, който дава труда си и получава възнаграждение адекватно на вложените усилия. Това е резултат от грешната демографска и регионална политика на държавата или по-скоро на пълната липса на такава. Циганизацията е логична последица на оттеглянето на хората от селото. Тези проблеми са скачени съдове – единият води към другия. Уверен съм, че всеки четящ горното разпознава родното си населено място в тези редове. Ако тези процеси продължат, скоро ни очаква антиутопичен свят с няколко големи града оградени отвсякъде и огромни празни пространства, населени със застаряващо и умиращо население, и орди безчинстващи социално изолирани малцинства. Това не е моят идеал за България, за Великотърновска област, за община Свищов или за родното ми село – Овча могила.