Писателят проф. Лъчезар Георгиев с нова поетична книга – „Към синия лазур“

Всяко негово пътуване ражда творби

Университетски преподавател и изследовател, публикувал свои монографии, студии; съставител и участник в сборници от научни форуми у нас и в чужбина, работил и в издателския бранш, роденият в старата столица проф. д-р Лъчезар Г. Георгиев е и писател, автор на романи, сборници с проза – разкази и новели, пътеписи. Сред тях в последните пет години са и творби, свързани с негови пътувания по Средиземноморието и Европа – антологиите „Из континента“ и „Блясъкът на заливите“, книгите с разкази и новели „Светлина над Мадрид“, „Лисабонският странник“, „Иберийски разкази“, но и поетичната антология с песенна, пътна и детска лирика „Пейзажи“, където може да прочетем стихове от Средиземно море, Атлантическия океан и Португалия, от Италия, Испания, от белгийския град Антверпен, от малтийската столица Валета и пр.

В началото на 2026 г. великотърновски издател публикува книгата му „Към синия лазур“, включваща два раздела – стихове и песни за деца; песни и стихове за тийнейджъри, в която поетичните текстове са придружени от умело композиране на илюстрации. Писателят Лъчезар Георгиев споделя, че книгата му отразява детската душевност с нейните трепети и копнежи, но в стихове той отправя и послания към юношите, в съзвучие със злободневни проблеми, при нелеката комуникация с подрастващите.

Книгата „Към синия лазур“, умело илюстрирана и композирана с авторски фотографии на писателя и от негови пътешествия, но и от родното Велико Търново, е и пътуване към нови и непознати брегове, като на места написаното звучи в ритъм и с онези песни, които авторът, още в младежките си години е изпълнявал с китара или синтезатор, пеел ги е и с великотърновските групи, с които е работил назад през годините.

Някои от публикуваните тук текстове за песни той изпълнява още във времето, когато участва в оркестри, изнасящи програми във Велико Търново, но и на турнета в чужбина. С умиление Лъчезар Георгиев се връща и към места, където е израсъл – такива са творби като „Кончето на дядо“, „Към село“, „Разходка из гората“, „Майчината къща“, „Дядова отмяна“, а на места интимната лирика се съчетава с умело с пейзажи от планината и морските заливи, каквито са „Съзерцание“, „Към синия лазур, в безкрая“, „Ваканция в заливите“. Не липсват социални мотиви и подтекстови внушения, каквито откриваме в „Смелчага“, „Молба за обич“, „Приятели пернати“, „Дете и жираф“, „Послания към тийнейджърите“. Писателят приканва детското въображение и съпричастие в творби като „Към морето“, „Из аквариума“, „Паун с деца из зоопарка“, „Плюшени мечета“, а в някои като „Лиса дойде и в града ни“ пише и по действителни събития. Нещо повече, самият писател споделя, че за текстовете е правил снимки на птици, домашни любимци и дори цветя от В. Търново и региона, но и много по-далеко – от аквариуми, зоопаркове и крайбрежни заливи в Европа и Средиземно море.

В стихове разказва дори за детската градина от региона „Цветни мечти“, която всъщност е и групова песен за деца. С основание издателят помества на гърба на корицата, заедно с ефектна снимка на Лъчезар Георгиев от Атлантическия океан при Кабо да Рока (Португалия) текст, в който се отбелязва: „Текстовете на книгата „Към синия лазур“ от писателя Лъчезар Г. Георгиев са четивни, забавни, поучителни… Стиховете рисуват картини от синия морски лазур, от лазурното небе над родните ни планини, от места в града и на село, където малки и по-големи могат да тичат, да се радват на воля, да общуват с птици и животни. Читателите неволно стигат до послания и размисли за красивото, необятното, за смисъла на земния ни път, за мечтите на децата и юношите. Затова и книгата „Към синия лазур“ лесно се чете от малки и големи, от деца, от юноши и дори от техните родители.“