Първа самостоятелна изложба на Иван Милев в Хан Хаджи Николи

Иван Милев. По пътя на страданието

Първа самостоятелна изложба на художника във Велико Търново с творби от фонда на Художествена галерия – Казанлък

Откриване: 21 март, 18 ч.

Хан Хаджи Николи, 2 ет.
21 март – 31 октомври 2023
Куратор: Пламен В. Петров

„Фатален ден. През нощта сънувах ужасни работи. Хиляди снаряди се сипеха над главата ми и парчета падаха в краката ми. Аз чувах техния грохот и се спотайвах в едно кътче, от гдето виждах в дима гърченето на много тела“ – това са първите думи, които художникът Иван Милев записва в своя първи и останал единствен дневник, сам от него озаглавен „По пътя на страданието“. Записът е от далечния 6 ноември 1917 г. Тогава Иван Милев е само на 20 години, а пред него остава по-малко от десетилетие житейски път. Десетилетие, в което не само ще пристъпи към чудния свят на изкуството, но и ще успее да се утвърди като едно от най-ярките явления в културната история на страната ни през ХХ век. А художественото му наследство, най-големият дял от което днес е част от колекцията на Художествена галерия – Казанлък, е свидетелство за едно изумително в чувствителността си, фиксирано върху страданието, но не само на думи, присъствие.

Изложбата „Иван Милев. По пътя на страданието“ е първото самостоятелно представяне на автора във Велико Търново и част от политиката на екипа на Художествена галерия – Казанлък за социализирането на наследството на автора. Изложбата, осъществена като съвместна инициатива с галерията при Хан „Хаджи Николи“ в старопрестолния град, се явява естествено продължение на цикъла от изложби, реализирани през миналата година в Рим (Италия) и Виена (Австрия). Два града, които Иван Милев посещава съответно през 1923 и 1926 г. 1926-а е преломна в краткия житейски път на автора. Тогава той не само ще получи истинското признание за таланта си, не само ще стане баща, но и ще направи безценен дарителски жест – ще дари едно от най-ярките си творения – картината „Ахинора“ на родния си град. Картина, която в настоящата експозиция може да бъде видяна само в дните от 21 до 31 март. Това е последното планувано излизане на картината от Казанлък, където предстои откриването на самостоятелен музей на творбата – „Домът на Ахинора“.

1926 година за Иван Милев е свързана и с друго едно пътуване. Пътуване до Велико Търново. На 26 юли в свое писмо до съпругата си – оперната певица Катя Наумова, с болезнена искреност ще сподели: „Качих се на трена и за 11 лв. отидох до Търново. Оставям да говоря после, като се видим, за тоя град – това наистина е Испания. Трябва да дойда тук най-малко един месец, за да мога да дам онова, което ми направи впечатление. Това е една приказка. Трябва двама да отидем и това ще дойде скоро“. Това е и първото посещение на художника в столицата на Второто българско царство. Желанието за скорошно завръщане никога не се реализира, защото само след броени месеци, на 25 януари 1927 г., смъртта ще го застигне, колкото неочаквано за близките и приятелите му, толкова сякаш очаквано от него самия. 97 години след първото пристъпване на Иван Милев по калдъръмените улички на Велико Търново той се завръща в този град, който определя като „приказка“. Макар и посмъртно, жителите и гостите на града имат възможност в следващите месеци да се взрат в образния свят на автора. В негови творчески опити, някои от които непоказвани пред българска публика. В произведения, отразяващи скитничествата на Иван Милев по пътя на страданието. Произведения – своеобразни покаяния на художника.

В експозицията са включени творби от фондовете на Художествена галерия – Казанлък. Изложбата ще бъде съпътствана от две лекции, посветени на житейския и творческия път на художника. За първи път във Велико Търново ще бъде представено и най-новото научно издание на екипа на Художествена галерия – Казанлък, посветено на една от най-емблематичните творби на автора – „Светогорска легенда“, която днес се съхранява в частна колекция.

ЕКИП, РАБОТИЛ ПО ПРОЕКТА:

Пламен В. Петров – куратор

Георги Шаров – художник

Цветан Игнатовски – фотограф

Кристина Белева – реставратор

Катя Христова – координатор

Лора Султанова – коректор

Трейси Спийд – преводач