Осем въпроса на Коалиция „Десните” към държавата, институциите и политиците

Извън чисто човешката трагедия за 15 семейства, загубили близките си при взрива в завода в Горни Лом, има още една трагедия, която засяга всеки от нас, цялото ни общество. Отново нямаше контрол, липсваха институциите, отново нямаме политическа отговорност. Не искаме да се примирим и няма да приемем институции, които са отговорни пред нас по закон да гарантират правото ни на живот и на труд в безопасна среда, да правят точно обратното.

Завод „Миджур“ на фирма „Видекс“ АД има издадено Разрешително за експлоатация № 67/ 2007 г. по чл. 104, ал.1 от Закона за опазването на околната среда (ЗООС). В закона ясно е упомената отговорността на Министъра на околната среда и водите, МВР, Главната инспекция по труда и кметовете при контрола на предприятия с висок рисков потенциал (чл. 157а, ал. 2). Проверките трябва да бъдат извършвани въз основа на годишен план или по сигнал, но не по-малко от веднъж в годината.

Затова питаме:

1.Кога е била последната проверка на комисия по чл.157а, ал.2 от ЗООС, определена със заповед на екоминистъра и има ли констатирани нарушения? И контролира ли някой изпълнението на направените предписания?

2.Съгласно издаденото разрешително, операторът е длъжен да разработи и прилага План за развитие и поддържане на компетентността на персонала. Поддържан ли е такъв план и актуализиран ли е всяка година, както е според изискванията?

3.Операторът е длъжен също така, да съхранява протоколи от ежемесечни тестове на инсталациите, осигуряващи безопасната експлоатация на предприятието (пожароизвестителна и противопожарна техника). Имало ли е такива документи при последната проверка?

4.Прилаган ли е превантивен и последващ мониторинг и контрол в предприятието?

5.Искани ли са от структурите на МОСВ копия от информационните листове за безопасност на всички химически вещества и препарати, които се съхраняват на площадката и кога за последен път е било направено това?

6.Имало ли е актуализиран Външен авариен план и авариен план на предприятието и/или съоръжението, с цел да бъде постигнато високо ниво на защита на живота и здравето на хората и на околната среда (съгласно Приложение № 2 към чл. 4 и 8 от Наредбата за предотвратяване на големи аварии с опасни вещества и за ограничаване на последствията от тях) и кога последно е проверяван?

7.След аварията в завода и пораженията в него през февруари 2010 г., какви мерки за подобряване на безопасността е предприел собственикът и как министърът на вътрешните работи и министърът на околната среда СА упражнили превантивен контрол, за да не се случи тази трагедия?

8.И накрая, уведомявал ли е операторът, съгласно условията на разрешителното, министъра на околната среда и водите при съществени промени в конструкцията, дизайна или технологията на съоръженията в предприятието или при съществени промени в количествата на опасните вещества, защото огромният взрив говори точно за такива промени?

Днес е ден за траур и ние сме смирени пред трагедията, но никой не може да ни забрани да зададем тези въпроси като граждани на България, за да бъде ясно на всички отговорни лица и институции, че животът на хората, работещи в което и да е предприятие на България, трябва да има стойност както за собственика, така и за контролните държавни институции. Надяваме се, отговорите на тези въпроси да помогнат на главния прокурор, на разследващите органи и на разследващите журналисти, за да стигнат до истината. Ние от „Десните” я търсим и ще продължим.