Община В. Търново подкрепя децентрализацията на Института за недвижимо културно наследство

Във Велико Търново е необходимо  специализирано звено за паметници на културата

Община Велико Търново подкрепя децентрализацията на Националния институт за недвижимо културно наследство /НИНКН/. Процесът е заложен в промените, които се предвиждат с приемането на измененията на Закона за културното наследство. Допълненията и променмите в нормативната база са в синхрон с дългогодишните усилия на кмета Даниел Панов и екипа му да намерят решение на проблема с опазването на сградите паметници на културата. Заместник-кметовете Ганчо Карабаджаков и проф. Георги Камарашев, както и експерти от общинската администрация окачествиха измененията като стъпка в правилната посока по време на дискусия, организирана от народни представители. Форумът бе оценен като пример за единство между политическите сили по важни обществени каузи, каквато е опазването на архитектурно-историческото наследство.

„Велико Търново следва да бъде център на една изнесена структура, в чиито компетенции да бъдат консервацията и реставрацията на паметниците на културата. Тук от години работят експерти и специалисти, които постоянно комуникират с НИНКН. Те знаят колко трудно се работи. В старата българска столица вече имаше подобно звено преди три години. Разбира се, не може във всяка една община да има структури от този род. Нека децентрализацията да бъде свързана с райониране на базата на културно-историческото и архитектурно богатство”, заяви Ганчо Карабаджаков. Той припомни, че Община Велико Търново е дигитализирала своя архив на културно-историческото наследство.

В настоящата си редакция проектът за изменение на Закона за културното наследство предвижда в общините с териториално деление да се създадат специлизирани звена в местните администрации, които да се произнасят по проекти за реставрация и консервация на сгради паметници на културата. Националното сдружение на общините в Република България, чиито председател на Управителния съвет вече е Даниел Панов, също смята, че Велико Търново следва да е сред градовете с подобни структури. Позиция като тази изказаха народният представител Евгени Стоев, който е един от вносителите на проекта за изменение на Закона за културното наследство, областният управител проф. Пенчо Пенчев, историци, архитекти, археолози, общественици.

Още от 2012 г. кметът Даниел Панов и екипът му работят за опазване на архитектурно-музейния резерват в старата градска част, който включва над 1500 индивидуални паметници на културата. Тогава във Велико Търново бе организирана национална дискусия, в която участваха 28 главни архитекти на общини с културно-историческо богатство. Подета бе законодателна инициатива, която да помогне на местната власт да реши проблема със самосрутващи се постройки. Предлкожен бе законопроект за старите български столици.

През 2013 г. кметът Даниел Панов и екипът му постигнаха договорка с Националния институт за недвижимо културно наследство за улесняване и съкращаване на процедурите по одобрение на проектите за реставрация и консервация на старите къщи. Със съгласието на служебния премиер Марин Райков бяха разкрити две щатни бройки за експерти от общинската администрация, които периодично да съгласуват с НИНКН разработките, за да се избегне забавянето. Следващият кабинет обаче прекрати този работещ механизъм, с чиято помощ бе изготвен и проект за фасадни реставрации на груповия ансамбъл от сгради по ул. „Велчо Джамджията”. Този план бе одобрен от НИНКН и улесни собствениците на сгради паметници на културата да ги ремонтират.

Срещата във Велико Търново се състоя по инициатива на заместник-председателя на Народното събрание Иван Иванов, който е един от вносителите на проекта за изменение на Закона за културното наследство.