Областната управа показва Хотнишкото и Къпиновското златни съкровища!

В четвъртък, 01. 02. 2018 г., Областна администрация Велико Търново ще отбележи 19-ия си рожден ден. По този повод в 10.30 ч. във фоайето пред зала 314 ще се съберат всички областни управители, заемали тази длъжност от 1999 г. до днес.

С Указ № 1 от 05.01.1999 г. се утвърждават границите на област Велико Търново, в която се включват десет общини. За административен център на областта е определен град Велико Търново.
Държавното управление в областта се осъществява от Областен управител, който осигурява съответствие между националните и местните интереси при провеждане на регионалната политика. С Решение № 45 от 01.02.1999 г. е назначен първият Областен управител на област с административен център Велико Търново.

Областна администрация Велико Търново съвместно с Регионалния исторически музей по традиция организира изложба в деня на празника. В четвъртък, във фоайето на третия етаж, ще бъдат показани златните съкровища открити край селата Хотница и Къпиново.

Изложбата е открита и за граждани от 12.00 ч до 15.30 ч.

ХОТНИШКО ЗЛАТНО СЪКРОВИЩЕ
Най-старото злато в света, обработвано от човешка ръка – това е етикетът, с който остава в историята Хотнишкото златно съкровище. Макар и с уговорки, макар и със съмнения, че е невъзможно точно да изброиш годините на находка, достигнала до нас от праисторията, това определение е приел и археологът Александър Чохаджиев, един от днешните проучватели на Хотнишката селищна могила. Единственият аналог на това злато е във Варна. Но аналогията стига само до факта, че и в морската столица е открито злато на повече от 6000 г. Там предметите са намерени в различни гробове, затова не могат да бъдат наречени съкровище. В Хотница всички предмети са били открити на едно място, което ги превръща в заровено или скрито съвсем умишлено, или просто забравено при внезапното напускане на селото имане.
Никола Ангелов е археологът, намерил Хотнишкото златно съкровище през 1957 г. Година преди това забележително откритие, въпросната могила се оказала част от обработваема нива. Хората, които работили там със земеделската техника, забелязали, че изпод земята излизат много глинени съдове и ги предали на Окръжния музей във Велико Търново. Така са започнали проучванията през 1956 г.

КЪПИНОВСКО ЗЛАТНО СЪКРОВИЩЕ
Къпиновското златно съкровище излиза наяве много случайно, след като булдозер започнал да заравнява земята, за да я направи годна за зеленчукова градина. Пространството, което трябвало да започва да ражда краставици и домати, било в почивната база на някогашния радиозавод в местността Стубел край търновското село Къпиново.
Започнал булдозерът да изрива възвишението и тогава блеснало първото сребро. Домакинът на базата изровил в пръстта сребърен киликс – чаша за вино, на която имало изображение. Сцената показвала един от подвизите на Херакъл. „Обаче за зла участ човекът решил по бабешки да измие киликса и започнал да работи със сол и сода. И понеже се постарал достатъчно, успял да смъкне позлатата на фигурите и сцените. Жалко, защото съдът е на 25 века”, разказва историята на съкровището шефът на Регионалния исторически музей Иван Църов.
След това допълва, че могилата е много близо до Големаните, откъдето имаме още едно златно съкровище. „Става дума за Килифарската котловина, в която има още няколко значително по-големи могили. Те вероятно са надгробни, но до момента не са проучвани. Както стана дума, когато говорихме за Големаните, може би тази цялата котловина е била свещена за местните траки. Там те са погребвали най-знатните си аристократи”, коментира г-н Църов.
ТОВА СЕ СЛУЧИЛО В НАЧАЛОТО НА МАЙ 1987 Г.
Киликсът останал без златното си покритие и една от дръжките на съда не била открита при последвалите разкопки, но за сметка на това на два метра по-встрани излезли части от бронзов съд.