Николай Расторгуев от ЛЮБЕ: „Вярвам в патриотизма, той е в кръвта на нашите два народа“

Николай Расторгуев е вокалист на ЛЮБЕ от далечната 1989 г. и е безспорно най-знаковата фигура на световноизвестната руска група. Роден е на 21 февруари 1957 г. в Биково (край Москва). От 2002 г. е народен артист на Русия, а неотдавна стана депутат от партията на Путин „Единна Русия“ в Държавната Дума.

Предварително сме предупредени, че Расторгуев не обича да бъде интервюиран. Това ясно личи и от факта, че в Интернет има само едно-две кратки интервюта с него. Първата ни среща е още на „Арбанаси палас“, където ЛЮБЕ трябва да кацнат в деня на концерта. Най-после хеликоптерът се приземява и музикантите се отправят към хотела. Правителственият вертолет е предоставен лично от премиера Бойко Борисов.

Екипът на „Янтра ДНЕС“ е единственият, който посреща Расторгуев. Изненадваме го с подарък – уникална снимка на Висоцки във В. Търново, успяваме да разменим няколко думи, да вземем автограф за читателите и да се снимаме. На молбата ни за интервю Расторгуев обаче отговаря уклончиво: след концерта ще видим.

Честно казано, не таим големи надежди, тъй като вокалистът слиза от сцената видимо изморен, но се надяваме поне на един-два въпроса. Изключително съдействие ни оказва шефът на форум „България-Русия“ Светлана Шаренкова. Николай Расторгуев ни изненадва – излиза и при новата среща с екипа ни вече е коренно различен. Макар и уморен и с тих глас, отзивчиво и подробно отговаря на въпросите ни – най-обширното си интервю в България.

– Николай Вячеславович, в края на концерта си казахте, че отново бихте се върнал във В. Търново. С какви чувства се връщате в България?

– Много приятни. Чувстваме искрената любов на публиката и за нас това е много приятно усещане – че в България ни обичат и сме много популярни тук.

– Има ли друго място по света, където се чувствате по същия начин?

– В Русия, но и навсякъде при срещите ни с публика. А българската публика е специална, може би защото с вашия народ сме много близки. Славяни сме все пак, свои сме.

– Разбира ли ви българската публика? Познава ли песните ви?

– Да, знае доста от нещата, които правим.

– България познаваше и обичаше руската култура, музика, кино, но после бе разделена от нея. ЛЮБЕ обаче в последните години е най-слушаната руска група у нас. Каква е рецептата?

– Няма рецепти, никой не ги знае и те не съществуват. Но искам да ви кажа, че руският и българският народ са свързани навеки. Така са се сложили нещата.

– Разбрахме, че преди да дойдете във В. Търново, сте кацнали на Шипка и дълго сте разглеждали?

– Беше забележително. Слушахме с подробности какво се е случвало в тези три решаващи дни, които са решили целия изход на Руско-Турската война. Благодарение на мъжеството на руските войници и българските опълченци, които са отстояли позициите си. Така се е преобърнала ситуацията и българският народ е бил освободен от турското робство. За мен бе много интересно да науча подробности за всичко това.

– На какво ни учи историята?

– За огромно съжаление не се учим от историята.

– Защо избрахте военната тематика в песните на ЛЮБЕ?

– Не сме избирали военна тематика, от всичките ни песни за войната са не повече от 15 процента. Просто вече са малко тези, които изпълняват песни за войната и нас ни забелязват в това отношение и ни обръщат внимание. Но ние имаме много силни песни на тази тема: „Комбат“, „Давай за…“ и още няколко неща. И тъй като излизахме да пеем във военни гимнастьорки, се наложи впечатление, че пеем само за войната. Което не съответства на действителността. Но ние пеем за всичко.

– Светът се променя, как се променя ЛЮБЕ и творчеството му?

– И ние се променяме заедно с целия свят. Ние сме същите, като всички останали и се променяме със ситуациите, с това, което става по света. И то намира отражение на сцената, в песните ни. Ще ви издам една тайна – сега готвим нов свеж цикъл, който ще излезе следващата година. Бавно, постепенно и без да бързаме ще правим тези песни.

– Всички навярно ви питат защо влязохте в политиката (б. а. Расторгуев стана неотдавна депутат в Думата от партията на Путин „Единна Русия“)?

– Така е. Помолиха ме и аз се съгласих. Направих го, защото се надявам моята скромна персона да повлияе поне върху някои детайли от нашия обществен живот.

– А как съчетавате политиката със сценичния живот?

– Нормално, гледам да се справям.

– Почти всеки ден сте на сцената, сега сте в България, а съвсем скоро ще пеете в Германия…

– В Германия ще бъдем четири дни през октомври и четири дни през ноември. Всичко сценични ангажименти на групата са съгласувани с моя график, със заседанията в Думата и с моята непосредствена работа като депутат. А концертите в България са част от моята творческа работа. Така че всичко в плановете ни е обмислено до последните детайли, което не пречи, а дори и помага.

– Във ваше лице музикантите в Русия имат лоби в Думата. За какво молят вашите колеги да съдействате и прокарате като законодателни инициативи?

– Има много проблеми, свързани с авторското право, с пиратството. Там има какво да се рови и рови на законодателно ниво. Строгите закони у нас се компенсират с тяхното неизпълнение, както е всеизвестно. И тъй като руският манталитет си има своите особености, смятам, че сериозните промени ще бъдат прокарвани постепенно. Първо да преосмислим нещата в нашите глави, защото ако това не се случи, законите нищо няма да променят. Така че трябва да се действа стъпка по стъпка.

– Николай Вячеславович, мислили ли сте докога ще пеете, с какво бихте се занимавал, примерно, след десет години?

– Смятам, че за това не бива да се мисли и да се правят планове (усмихва се).

– Патриотизмът е едно от посланията във вашите песни. Вярва ли в това младото поколение в Русия?

– Разбира се, че вярват. Помнят, знаят и вярват. И ако нещо стане – всички стават като един, това е в кръвта на руския народ. Както казва нашият Михаил Жванецки: „в драки не помогут, а в войне победят“. Това е истината.

– Включихте две песни на Висоцки в концерта си…

– Надявам се, че се получиха.

– Казват, че това са най-добрите съвременни интерпретации на Висоцки…

– Настина ли? Много се радвам и ви благодаря за всичко.

Анатоли ПЕТРОВ, Златина ДИМИТРОВА