Над 30 000 души събра Празникът на еленския бут (снимки)

Над 30 000 души от цяла България събра осмото издание на Празника на еленския бут. За пръв път то бе малко по-късно от Димитровден, но прекрасното слънчево време и топлото посрещане на еленчани допринесоха този път да бъдат надминати всички рекорди по посещаемост и по изобилие на предлаганите вкусотии. Кулминацията на тридневния празник бе в съботния ден, в който по пътя към Елена имаше хиляди автомобили и десетки автобуси. Местните майстори бяха приготвили няколко хиляди бута.

Дори и аз не знам точно колко са – един производител е заложил 1500 бута, а имаме поне четирима производители. От година на година празникът става все по-пищен и весел, заяви кметът на Елена Дилян Млъзев. Според него ситуацията с болестта по свинете не е създала проблеми. Цената не се е повишила – подготвени сме и никой няма да си тръгне гладен, увери облеченият в местна носия кмет минути след като официално откри Празника на еленския бут и пожела на всички да им е сладко, да им е пивко и да се забавляват.

Впечатлен съм колко хора има по улиците на този красив град. Събития като този празник са също социална политика, защото събират и сплотяват хората, каза и социалният министър Бисер Петков. Сред официалните гости бяха и зам.-министърът на земеделието и храните доц. Янко Иванов, зам.-областният управител инж. Детелина Борисова, кметовете на Павликени инж. Емануил Манолов, на Горна Оряховица инж. Добромир Добрев, на Златарица – Михаил Ганев, на Стражица Румен Павлов и много други.

Достоен завършек на церемонията по откриването бе изпълнението на Клуба за народни танци „Плетеница”, който изви на площада в центъра търговско хоро. Минути по-късно под съпровода на Берковската духова музика и в ритъма на правото хоро множеството се отправи към парка при Бакаловата къща. Там от рано сутринта в специално обособен кът сръчни еленчани показваха всички ритуали, изпълнявани при коленето на прасе.

Единствената промяна тази година бе, че прасето, което беше разфасовано на празника, не се колеше там, а бе предварително осигурено и без вътрешности според изискванията на ветеринарно-медицинските органи.

Главно действащо лице сред касапите бе отново 76-годишният Йордан Станев. От 16-годишен започнал с касаплъка, стигал е до стотина прасета на година между октомври и януари. Сега вече няма толкова прасета, едно време реката в Елена през декември течеше кървава, призна бай Йордан и разкри тънкостите по приготвянето на прочутия еленски бут. „В т.нар. мухарник (един съндък с мрежа) се слага, осолява се и съхне. Както ги е правил дядо ми, баща ми, така ги правя и аз. Тънкостта е да се работи чисто, да се изреже бутът както трябва и да се спазват правилата – 35-40 дни да стои в една каца, на която казваме „постав”, да се пази от мухи, за да не червяса. Но основното е въздухът в Елена. Навремето соляхме и плешките (предните бутове), прасето храни цяла година къщата”, поясни майсторът.

Като „голямо тичане с любов” покрай коленето на прасето определи работата на еленските домакини Димитрина Иванова. „Започваме с тичането още предишния ден, но работата ни започва след като свършат касапите. Рецептата е „много любов”. Аз съм от голям еленски род – коленето на прасе и приготвянето на всички вкусотии е един голям родов празник. От това по-хубава рецепта на света няма”, призна тя. А самите вкусотии за много – едно от най-хубавите неща е кървавицата, осоляват сланина, чудесно е яденето с прясно или кисело зеле със свинско месо и сланинка.

Всъщност рецептата за приготвянето на еленския бут е уникално проста – без консерванти и от три компонента: бутът от прасето, натурална сол и еленски въздух, добави кметът Дилян Млъзев.

Куп прояви съпътстват празника – Ива Давидова и Берковската музика, Васил Денев и оркестър „Гергьовден”, Николай Славеев, местни и гостуващи самодейни състави забавляват гостите през целия ден, който ще завърши с празнична заря.

А хилядите гости не спряха да се тълпят пред щандовете и масите – не само за еленския бут и вкусните суджуци и мръвки по скарите. Защото Елена е прочута и със своето филе, мед, сирене, кашкавал, гъби, билки, ракия и вино, и най-вече гостоприемство…