На 8 юли се навършват 140 години от Освобождението на Горна Оряховица

В навечерието на 26 юни (8 юли нов стил) 1877 г. подпоручик Дукмасов получава заповед от полковник Краснов да премине през Арбанаси в Горна Оряховица, Долна Оряховица и Лясковец със своята полусотня казаци. В тези населени места е трябвало да узнае накъде е отстъпил неприятелят и къде се намират неговите главни сили. На 8 юли войските са посрещнати от над 1000 развълнувани горнооряховчани. Те посещават църквата”Свети Никола”, придружени от поп Йонко Тревненски, след което продължават към централния площад, където е сложена богата трапеза в тяхна чест от жителите на Горна Оряховица.

По време на Руско-турската война от 1877-1878 г., в редовете на българското опълчение се включват 132 доброволци от Горна Оряховица, за да допринесат за окончателното извоюване на българската свобода.

С името на града е свързана и една героична светиня. Това е знамето, шито от сръчните ръце на горнооряховските жени начело с Елена Грънчарова. С този боен символ по време на Априлското въстание са заловени Георги Измирлиев и Иван Семерджиев. В първите дни на свободата то е открито в търновския конак. След тържествена церемония лично генерал Гурко го връчва на ІV-та опълченска дружина. Така, заедно със Самарското, Горнооряховското знаме поема към Шипка и Шейново, за да стане живата връзка между идеите и устрема на българските поборници и опълченци.