Младежи почетоха паметта на търновски генерали, жертви на комунизма

Със заупокойна панихида, отслужена в Катедралния храм в старата столица, членове на младежката организация в ГЕРБ почетоха паметта на великотърновски генерали и жертвите на комунистическия Народен съд. 1 февруари е Ден за почит към паметта на пострадалите от комунизма и се отбелязва за поредна година у нас.

Имената на генералите Никола Михов, Рашко Атанасов, Атанас Стефанов, Иван Попов и Никола Недев бяха прочетени за упокой по време на службата от отец Асен. На нея присъстваха областният координатор на МГЕРБ Георги Недев, историкът и член на ръководството на младежката организация Емил Врежаков, почетният член на структурата Деян Хаджийски, който я оглавяваше доскоро, както и техни великотърновски съмишленици.

На 1 февруари 1945 г., след издаване на смъртни присъди от I състав на Народния съд, са екзекутирани царските регенти, целия министерски съвет на българското правителство, голяма част от народните представители на тогавашното Народно събрание и много родни офицери. Като причина за това е посочена включването на България в тристранния пакт и обвързването на страната с Втората световна война. Това продължава няколко месеца и общо за страната са издадени 2730 смъртни присъди.

Екзекуциите, извършени от Народния съд са в противоречие на действащата Търновска конституция и тогавашния Наказателния кодекс, категоричен е историкът Емил Врежаков. Освен това голяма част от издадените смъртни присъди са постановени след убийствата, което е правен парадокс. Подобен е случаят с търновския генерал Атанас Стефанов, който е убит още на 12 септември 1944 г. докато пътува от София за Плевен.

Един от разстреляните на 1 февруари е ген. Никола Михов – роден в Търново и направил изключително много за военното дело в Царство България. Ген. Михов е участник в обсадата на Одрин по време на Балканската война, а през Първата световна война се сражава смело в битките при Тутракан. През 20-те и 30-те години има голям принос за изграждането на структурите на българската армия. Той продължава укрепването на войската като военен министър във второто правителство на проф. Богдан Филов, като е на чело на военното министерство в много тежък момент – по време на Втората световна война. Като министър в правителството на Филов е осъден и екзекутиран с целия министерски съвет на 1.02.1945 г. заедно с много други общественици.
На тази дата е убит роденият в Търново ген. Рашко Атанасов, който също е воювал за обединението на българската нация в Балканските войни и Първата Световна война.

Печална е съдбата и на други двама търновски генерали, които са осъдени на дълги години строг тъмничен затвор. Това са ген. Иван Попов и ген. Никола Недев. Ген. Иван Попов е доблестен български офицер, участник във войните за национално обединение на българския народ. През 30-те години на 20-ти век е началник на пехотната школа в Търново и прави много за изграждането на младото българско офицерство. Този самоотвержен родолюбец получава за дейността си 15 години затвор.

Друг генерал, негов съименник, роден в свищовско и хайдутин в четата на Филип Тотю, също става жертва на комунистически действия, но доста по-рано. Той загива в атентата срещу църквата „Света Неделя“ /тогава „Св. Крал“/ в София, извършен през 1925 г.

Особено трагична е съдбата на генерал Никола Недев, който се сражава в Балканските войни и в Първата световна война, а по-късно е назначен последователно за военно аташе в Рим, Анкара и Атина. Той е подминат от съдебните процеси през 1944-1945 г., но след донос е интерниран в Белене през 1950 г. На преклонна възраст, лишен от пенсия, болен и унизен от комунистическата власт, той е освободен след години каторжен труд. Усещайки, че земният му път скоро ще свърши, ген. Недев има едно последно желание – да посети храм „Александър Невски“ в която да се помоли. „Искам да благодаря на Бог, че ме спаси от този ад и да се помоля да опрости палачите – те не знаят какво вършат…“

На дати като 1 февруари, нека се поучим от думите на този достоен българин, който дори в най-мрачни времена не спира да милее за Отечеството и сънародниците си, осъзнавайки колко е важно националното единство, призоваха младежите от ГЕРБ.

Времето, изминало от тези събития все още изглежда твърде кратко, за да бъдат оценени те без излишна емоционалност, без да се преекспонират, но и без да се неглижират, или да бъдат използвани за политически цели. Важно е да бъде запазена историческата памет, защото народ, който не познава миналото си не би могъл да строи своето бъдеще, убедени са младежите.
„Не бива да се правят опити за заиграване с историческите събития, а да бъде извадена на светло историческата истина, за да се извлекат важни поуки – никога да не бъдат изправяни българи срещу българи, за да се постигне национално помирение и обединение на нацията, което да ни поведе към просперитет“, коментира Емил Врежаков.