Младежи и Ветерани от БСП говориха за Бригадирското движение и Димитър Стоянов

Продължават общите инициативи на Младежкото обединение и Клуба на ветераните в БСП. Двете структури в партията проведоха среща-разговор с две основни теми. По идея на председателя на ветераните в левицата Георги Стефанов младите хора бяха запознати с държавната политика за младежта преди 1989-та година. Лектор по темата беше Петко Маринов, който е бил първи секретар на ОК на Комсомола, както и деец на Бригадирското движение.

Той разгледа периода на младежките политики в страната след 1980 година, когато тогавашният държавен ръководител Тодор Живков извежда на преден план своите Тезиси. За да стигне до 80-те години обаче инж. Петко Маринов пренесе присъстващите в атмосферата на следвоенна Европа. Той разказа за стачката във Франция през 1968-ма година, като сравни събитията с размириците в момента. По думите му тогавашните младежи са издигнали лозунги, в които е пишело, че не искат да живеят като своите родители. Тогава започва създаването на така наречената средна класа в Европа, която е трябвало да бъде основата на капиталистическия свят. У нас държавата се обърнала към младежите и започнала да създава условия за тяхното развитие.

Особено добри практики се родили в България след 1980г., когато била създадена програмата за Техническо и научно творчество на младежта. ТНТМ- клубове били основани в цялата страна, включително в заводи, училища и различни трудови колективи. Тяхната дейност във Велико Търново била обезпечена от държавата, а постиженията им се показвали на специална изложба в кино „Полтава“. Клуба на ТНТМ трябвало да приеме годишен план, както и да определи приноса на Комсомола за решаване на различни проблеми. С постиженията на младите хора били ангажирани всички местни представители на държавната власт. А доказателство за това бил фактът, че през 1984-та година всички вкупом посетили Пловдив, за да видят търновските младежи и техните разработки на Националното ТНТМ изложение.

Петко Маринов разказа и за Бригадирското движение, като подчерта, че спомените от това време са незабравими. Той определи твърденията, че младежите не са ходили на бригади с желание, като неоснователни. Дори даде пример със себе си, споделяйки, че за месец един бригадир е вземал 150 лв. , а първата му заплата като инженер била 115 лв. Заплащането на бригадирите обаче дошло по-късно, в началото младежите се включвали абсолютно безвъзмездно. По-късно държавата решила да стимулира ентусиазма им. Самите бригадири имали униформа, а значките им били особено сполучливи. Много наподобявали на тези, които руснаците раздавали на Героите на СССР. На самата значка имало надпис „Строим за Родината“. Незабравими били вечерните забави, лагерният огън и дългите разговори. Освен това дейността на селското стопанство била немислима без Бригадирското движение, което прибирало тонове продукция.

Изключително емоционална беше втората част от дискусията. Тя беше посветена на дългогодишният министър на вътрешните работи и секретар на ЦК на БКП- Димитър Стоянов. Сред присъстващите в залата имаше и много негови приятели, които споделиха впечатленията си за дейността му като един от най-влиятелните мъже в държавата. Разговорът за Димитър Стоянов, който на 7-ми ноември щеше да навърши 90 години, започна с прочитане на писмо, изпратено специално за срещата от съпругата му Маргарита Стоянова. В него тя благодари за инициативата да се почете паметта на покойния й съпруг и увери, че той до последния си дъх е мислил за Велико Търново и региона, за родната Стражица, както и че през целия си живот е вървял по стъпките на своя идеал.

Най-много спомени за Димитър Стоянов разказа бившият кмет на Стражица Трифон Ралчев. Той определи своя приятел като човечен, отдаден на работата си и справедлив със своите колеги. По думите му Димитър Стоянов никога не се е възползвал от държавното си положение и винаги се е държал с хората като с равен на тях. Особено голям бил приносът му за справяне с тежките последствия от земетресението в Стражица. Голяма била и обидата му след 1989-та година, когато срещу него се изливат куп лъжи в общественото пространство. Това обаче не го озлобило към хората, които за него до последно останали най-важни. Именно огромната му човечност давала стимул на всички служители в ръководеното от него ведомство. Всъщност не само хората го познавали, а и той познавал всички хора, разговарял с тях, питал за близките им и винаги се интересувал за това дали са добре и дали имат нужда от помощ. Неговата дейност е високо оценена и от КГБ.

В заключение председателят на Младежкото обединение Михаил Михалев сподели, че личността на Димитър Стоянов винаги е будела интерес, като даде обещание да предаде на младите хора неговите идеали, които са му давали стимул да работи за своята Родина.