Митовете за интелигентността, които трябва да останат в миналото

Всички сме запознати с идеята за интелигентността и общоприетата дефиниция за “интелигентен човек”. Но съществуват и много митове около тази концепция – митове, които може дори да възпрепятстват някой в това да достиге пълния си потенциал. Време е те да останат в миналото.

Интелигентността зависи само от гените/средата

Един от най-отдавнашните спорове относно интелигентността е идеята за гените и средата. Кое от двете предопределя умствените ни способности?

Както повечето теми свързани с тази сфера и тук отговорът е, че истината е посредата. Интелигентността не се влияе от само един фактор и както гените, така и средата, и много други фактори влияят върху когнитивното ни развитие.

В свой труд от 1995 озаглавен “Митове, контра митове и истини за интелигентността” титулуваният психометрист Робърт Стърнбърг пише: “Доколкото ми е известно, всеки изследовател, който изучава поведенческата генетика на човешкия интелект вярва, че и наследствеността и средата играят роля в интелигентността”. Това разбира се е допълнено от условието, че интелигентността не е праволинейна концепция и кое и доколко и влияе зависи от начина, по който тя се измерва.

Използваме само 10% от мозъка си

Може би най-абсурдният мит, който върлува относно интелигентността е, че използваме само 10% от мозъка си.

Вероятно немалка причина за съвременното разпространение на тази измислица са няколкото филма, които излязоха преди години и чиито сюжет се въртеше около идеята за наличието на субстанция, с която главния герой “отключва” по-голям процент от мозъка си.

Реалността е, че мозъкът управлява толкова много процеси в тялото, че подобно твърдение е не само фактически, но и логически необосновано.

За авторитетното научно списание Scientific American неврологът Бари Гордън споделя, че “по-голямата част от мозъка е винаги активна”. Medical News Today пък пише, че според скенерни проследявания на мозъчната дейност “дори прости дейности изискват активността на почти целия мозък”.

Човешката интелигентност е в упадък

“Човечеството затъпява”. “Хората са достигнали интелектуалния си връх”. Подобни гръмки заглавия обиколиха световните медии през 2018.

Тогава излязоха данни от норвежко изследване според което IQ-то на човечеството намалява за първи път от век насам. Появиха се и заключения, че хората сме достигнали своя интелектуален връх и няма накъде повече да се развиваме в това отношение.

Само година по-късно се оказа, че картинката е по-различна. Учени от цял свят се заеха да репликират изследването в своите държави, а резултатите бяха разнопосочни.

Къде всъщност е била грешката? Отговорът е много прост и донякъде ироничен. А той е, че образователните системи в скандинавските страни са достигнали такъв напредък, че населението на тези държави наистина няма накъде да се развие повече поне с оглед на IQ тестовете.

В други страни, особено развиващите се, е все още валидна тенденцията за нарастването на IQ-то на население паралелно с подобряването на условията на живот, познат още като “ефектът на Флин”.

IQ=интелигентност

Гореспоменатите IQ тестове са също гореща тема в научните среди, както и в ежедневните разговори. Според критиците на стандартизираните тестове за интелигентност, те маргинализират хората, които не се вписват в критериите на теста за добро представяне.

И въпреки че подобни тестове все още се правят, а високите резултати са повод за гордост, учени предупреждават, че високото IQ е просто мярка.

В статия на PokerStars относно интелигентността на покер играчите, мнозина от които се славят с напреднали умствени умения, Дейвид Пъркинс-изследовател от Харвардския университет, споделя, че “високият коефициент на интелигентност е като височината при баскетболистите”. С други думи, дори и човек да разполага с такива качества, важно е как ще ги използва и развива.

Освен това IQ тестовете измерват само някои от човешките умствени способности. “IQ резултатът не измерва практическата ви интелигентност: това да знаеге как да накарате нещата да работят.  Той не измерва вашата креативност. Не измерва любопитството ви,” казва за CNN преподавателят по психология от Мичиганския университет Ричард Нисбет.

Съществува върхова интелектуална кондиция

Накрая, с оглед на разбитите дотук митове за интелигентността какво можем да кажем за постигането на върхова интелектуална кондиция? Кога се случва това? На 20? 40? 60? Според изследване от 2015 на учени от Харвард и Центъра по генетични проучвания към Масачузетската многопрофилна болница няма такова нещо като общ интелектуален връх.

Това е така поради вече споменатата многопластност на интелигентността. Тя не е една измерима величина, а съвкупност от много и различни умения. Те от своя страна се проявяват най-силно в различна възраст, като някои от тях са по-ярко изявени в по-ранни години, а други при по-напреднала възраст. Освен това кога се случват тези пикове зависи и според индивида.

В статия на Scientific American коментираща изследването заключават, че въпроса относно това кога изпитваме върха на интелектуалната си кондиция дори не е толкова значим. “Различните ни когнитивни функции не само, че достигат своя връх по различно време, но след определена възраст може да е по-смислено да разглеждаме интелигентността на възрастните не през обектива на младежките умения за скоростни разбирания и разсъждения, а през призмата на експертизата, мъдростта и житейските цели.”