Майка гледа болното си от аутизъм дете с по-малко от 100 лв. на месец

Росица Димова е една от онези обезверени българки, които, от една страна, трябва да живеят с тежката съдба, която имат, а от друга – държавата вместо да им помага, се държи с тях като мащеха.

Виктория, дъщерята на Росица, е с аутизъм, което означава, че детето има генерализирани разстройства в развитието си. Аутизмът не е заболяване, а състояние, което не може да бъде излекувано. Веднъж установено то остава до края на живота. Формите му са различни – има по-тежки и по-леки форми, някои деца говорят, а 20 % от тях дори достигат до гениалност, т.к. са много добри в дадена област. “За съжаление моята дъщеря е с интелектуален дефицит. Тя е със забавено развитие и сериозни психични проблеми, които се проявиха много силно по време на пубертета. Основният сред тях е агресията към околните. Аутизмът беше доказан в София, когато Виктория беше на пет години. Прогнозите не са добри. От тогава се явяваме редовно на ТЕЛК. Последните два пъти решението на комисията беше, че детето ми е със 100 % инвалидност и се нуждае от чужда помощ, което отговаря на състоянието й”, разказва майката на шестнайсетгодишното вече момиче.

Тази година на 22 октомври се явяват отново на ТЕЛК в Ловеч, където обясняват на Росица, че дъщеря й няма скорошна епикриза от проведено болнично лечение и не могат да разгледат нейния случай. Майката се възмущава, защото от 2002 г. детето й е с доказано заболяване, което не търпи развитие, а дори и да има такова, то посоката е към усложняване, защото никой не се излекувал от аутизъм. От ТЕЛК в Ловеч насочили Росица към женската психиатрична клиника в Плевен. Там специалистите останали изненадани, че са изпратени за установяване на проблем, който е доказан и е факт от години. Все пак й издали епикриза, която изцяло потвърждава, че детето се нуждае от чужда помощ и че състоянието на момичето е такова, каквото винаги е било. След две седмица Росица получила решението на комисията от Ловеч, което гласяло, че процентът е намален на 87,5, а чуждата помощ е изцяло премахната.

В момента съм безработна, не мога да започна работа, защото детето се влоши. “Мислех да кандидатствам по програмата за личен асистент, защото така и така си стоя у дома. Не че заплащането ще е нещо сериозно – 168 лева на месец, но е по-добре от нищо. Сега с това решение останах в невъзможност да кандидатствам по тази програма, защото според специалистите дъщеря ми няма нужда от чужда помощ. Тя взема социална пенсия, защото вече е на 16 години. Таванът е 110 лева, ако процентът е над 91 %, но тя вече е втора категория, което означава, че ще е под 110 лева. Щом аз не мога да почна по тази програма за личен асистент, ние с дъщеря ми трябва да живеем с доход под 100 лева на месец. Добре, че е майка ми да ни помага малко”, разказва обърканата майка.

Росица все пак не се отказва да търси правата си и веднага е подала жалба в НЕЛК, с което обжалва решението на ТЕЛК в Ловеч. От София й изпратили писмо, с което я уведомяват, че трябва да се яви с детето на 19 декември в столицата. Великотърновката не скрива, че е разчитала да решат въпроса само по предоставените документи, защото епикризата била много красноречива и че чуждата помощ е необходима. Жената се притеснява, че трябва да вземе поредния заем.

“Това е положението – в момента, в който се придвижват всички тези документи, аз съм и без нейната пенсия, и без никакъв доход. Без нейната, защото все още няма решение на ТЕЛК, така е от 22 октомври. Много съм разочарована и огорчена от цялата система. Това е геноцид. Ако има хора, които са с ТЕЛК и превишават правата, нека се вземе от тях, но да се взема от деца, които са с такива заболявания, е грехота. Не виждам и защо на всеки три години тези деца трябва да се блъскат по комисии, защото заболяванията им са до живот. Едно дете с аутизъм или Даун не може да се промени. Няма никаква логика в цялата система”, изплаква мъката си 41-годишната жена.

Тя е категорична, че подобни проблеми имат и много други родители, чиито деца страдат от подобни заболявания, но за съжаление всички са толкова обсебени от личните си проблеми, че те нямат време да споделят. Има дневен център, но Росица не може да води в него Виктория или го прави много рядко, защото момичето е агресивно.

Тежката съдба на Росица я сполетяла, когато детето и било на три години, тогава й станало ясно, че има проблем с дъщеря й. В началото не била наясно какъв е точно, но й направило впечатление, че детето проходило и проговорило доста по-късно. Първото си просто изречение от две думи направило едва на 4 години. На пет за първи път се обърнала към Росица с думата “мамо”. Тогава Росица се заела да установи какво точно има на детето й – правили генетични изследвания, ходили в Германия, където аутизмът също бил установен. “Ужасно е да се живее с такъв проблем. Виктория постоянно е превъзбудена. Трудно се обгрижва, не може да я изведе дори в парка, защото е агресивна, но, от друга страна, не може да стои и само затворена. След като се върне от центъра или от разходка, е още по-агресивна към мен и баба си. Често вдига шум през нощта, удря по мебелите. Кошмар е да се гледа такова дете, но сърце не ми дава да я оставя за постоянно в дом”, разказва Роси, която преди да остане без работа е била лаборант. Когато бащата на Росица бил тежко болен през 2006 г., била принудена да остави Виктория в Дома за деца с увреждания в Илаков рът за 5-6 месеца. Тогава жената отишла да работи в Гърция, защото била потънала в дългове покрай погребението на баща си. Върнала се, защото майка й се обадила, че детето е много зле в дома. Виктория била отслабнала, с няколко инфекции, които били изкарани на крак. Не обвинява никого от институцията, защото децата там са много, а персоналът малко. “Детето ми не е за такъв дом, защото е опасна за околните. Като нейна майка има респект към мен, но много често и аз получавам удари”, разказва още жената.

Росица е родена на Коледа, но животът не е бил мил към нея. Поднесъл й е подарък, който е изпитание и болка, но жената не спира да вярва и да се моли, че животът и ще стане малко по-лек. Още повече, че сама се грижи за детето си, защото бащата на Виктория отдавна не се интересува от дъщеря си.

„Янтра ДНЕС”