ЛЕТИЩЕ НА „КАРТАЛА“ ПЛАНИРАЛ ДА СТРОИ ТЪРНОВСКИ КМЕТ ПРЕЗ 1925 Г.

Квартал „Картала” възниква в подножието на местността „Картала” (или връх „Картала”), разположена северно от центъра на Велико Търново и от западната страна на Дервентския пролом на река Янтра. Наименованието идва от т. нар. „Картал баир” – име на турски език, останало от времето на турското робство, което на български означава „Орлов връх”. Така е наричано красивото възвишение в миналото заради многото орли, които обитавали местността. На 1 км североизточно от кв. „Картала” се намира средновековната крепост „Картала”. От най-високата част на жилищния квартал тръгва красива панорамна екопътека, която минава по скалния венец и стига до водопад „Картала” и Преображенски манастир. Тя е любимо място за разходка на великотърновци заради прекрасната природа.

Легенда свързва „Картала” с превземането на Търново от турските нашественици през 1393 г. За това свидетелства Петко Р. Славейков в негова статията „Как се превзело Търново без цар”, публикувана през 1894 г. Според преданието на Орлов връх се намира гробът на евреина, отворил тайно портите на Царевец, за да влязат турските завоеватели. Мястото е наричано Жидов (еврейски) гроб. Легендата разказва, че когато предателят се явява пред сина на султан Баязид за да поиска награда за предателството си, сина на султана нарежда да го обезглавят, защото предателят си остава предател цял живот, независимо на кого служи. След това ритнали главата му надалеч, а тялото на евреина хуква да бяга.

Патриархът на българската литература Иван Вазов допълва информацията за тази история. След като посещава Велико Търново през 1902 г. и 1905 г. той написва поемата „Жидов гроб” и отбелязва: „Според преданието там е отишъл и легнал трупа на евреина, който предал Царевец на турците. През вековете на робството търновци са отивали при тоя трап и са хвърляли камъни в него, проклинайки евреина издайник”.

През XIX век в източната част на връх „Картала” съществува турско укрепление нар. табия, с неправилна форма и размери 190 м. на 70 м. Укреплението е част от единна обща турска отбранителна линия, включваща още едно укрепление, намиращо се на „Гарга баир”, разположено на около 1,5 км в източна посока. Двете укрепления са свързвани с каменна стена, преграждаща Дервентския пролом на р. Янтра. Турска табия е съществувала и при хълма „Света гора”.

Освен със завладяването на Търново, „Картала” е свързан и с освобождението на града от турско робство. На 12 (24 по ст. ст.) април 1877 г. с манифест на император Александър II Русия обявява война на Османската империя. Руската армия бързо напредва и на 25 юни (7 юли по ст. ст.) 1877 г. руските войски настъпват по пътя Севлиево – Търново. По обяд руският авангард заема високите части на „Картала” и установява позиции на „Орлов връх”. Там разполага две артилерийски оръдия и започва да обстрелва турската войска, укрепена с няколко оръдия в турското укрепление при „Света гора”. Артилерийския обстрел между двете противникови войски продължава два часа, докато руснаците успяват да прогонят турската артилерия. След това Казашкия конен полк прегазва р. Янтра и превзема турските позиции, а турските войници бягат в безпорядък по пътя Кесарево-Шумен, като изоставят значително количество боеприпаси и провизии. Около четири часа след обяд камбаните в храмовете възвестяват на търновци освобождението на града и в Търново тържествено влиза първата конна казашка сотня.

Руският офицер и герой от Руско-турската Освободителна война подполковник Всеволод Крестовски описва Търново като едно от най-прелестните кътчета в света. След преминаването на руските освободителни войски през Старопрестолния град през 1877 г., подполковник Крестовски споделя, че най-силно впечатление му е направил квартал, разположен на южния склон на възвишението, наричано от местните хора „Орел” („Картал”) или „Орлов връх”. Той отбелязва, че уличките на този квартал са много тесни и криволичещи и са застроени плътно от двете страни с двуетажни и триетажни къщи, чийто горни етажи са по-широки и са изнесени над първия етаж. Всеволод Крестовски е възхитен от постройките, които описва като много красиви, изградени в източен стил, украсени с галерийки, балкони и фенери.

„Картала” се свърза и с проява на духовната сила на Учителя на Бялото братство Петър Дънов по време на катастрофалното земетресение от 1 юни 1913 г. В месеците преди земетресението той разменя писма с последователи в Търново. Писмата са изпълнени с мистика, но в тях се говори за „великите неща в природата” и за „действието”, което предстои да се развие, а до тогава трябва да се чака. Чрез своите напътствия Учителя ги подготви за предстоящото изпитание и съобщава, че няма да ги забрави и ще ги посещава не само физически, но и по духовен път „чрез небесата”, като се излъчва от тялото си и за секунди пристига на точното място. Именно с появата му на „Картала” в деня на земетресението се обяснява факта, че „всички приятели (последователи) в Търново са запазени невредими след земетресението”. В местността „Картала” и днес се намира ритуалният имот на Бялото братство в града.

Интересен факт е, че между 1925 г. и 1928 г. възниква идея във високата част на местността „Картала”, която по това време не е застроена, да бъде изградено летище. В този период кмет на Велико Търново е Димитър Раев, който разгръща широкомащабна строителна дейност, но проекта за създаване на летище в болярския град не се реализира.

През осемдесетте години на XX век района приема статут на лесопарк „Картала“ с площ 136,8 хектара, като на територията му се намира най-старата гора, засадена с черен бор. По това време местността става любимо място на търновци за краткотрайни излети и отдих сред природата. От 1981 г. районът е обявен за дендрариум (ботаническа градина). Между 1980 г. и 1989 г. във високата част на „Картала” са построени 19 жилищни сгради с височина от 4 до 8 етажа.

Днес кв. „Картала” е най-бързо развиващият се квартал в Старата столица. Той е предпочитано място за живеене от много млади семейства заради красивата панорама, спокойствието, чистия въздух и близостта му с природата, като едновременно с това се намира само на 15 мин. от центъра на града.

Изготвил: д-р Емил Врежаков, отдел „Нова и най-нова история“